Със заповед на министъра на отбраната Аню Ангелов са предадени 18 броя музейни експонати, които ще бъдат заведени във фондовете на РИМ - Добрич. През м. септември 2011 г. част от тях ще бъдат представени в нова временна експозиция във Военно гробище музей, посветена на 95-годишнината на Добричката епопея.
Сред предоставените образци особен интерес представляват:
Пушката марка „Шаспо" - образец 1866 г. Тя е използвана от българското опълчение по време на руско-турската война от 1877 - 1878 г. Нейн конструктор е французинът Антоан Шаспо. Първоначално е въведена на въоръжение във френската армия, а по-късно се използва и от руските войни.
Пушка „Крънка", образец 1869 г. По време на последната руско-турска война е на въоръжение в руската пехота. Използва се и от някое опълченски дружине. Конструктор на оръжието е Силвестър Крнка.
Пушка „Бердана-2", образец 1870 г.". По време на руско-терската война от 1877 - 1878 г. това е най-модерното огнестрелно оръжие. Негов конструктор е американецът Хирман Бердан. Първите образци от оръжието се произвеждат в Англия. Превъоръжаването на руската армия се извършва след 1873 г.
Магазинна пушка и карабина „Манлихер" - образец 1895 г. Те са сред най-добрите за времето си оръжия. Навлизат на въоръжение в българската армия след 1902 г. Пушката се използва основно в пехотата, а карабината - в кавалерията.
Австрийска тежка картечница „Шварц Лозе" - модел 1907/1912 г., с водно охлаждане. Конструктор - Андреас Вилхелм Шварцлозе. Навлиза в българската армия след 1913 г. Използва се основно по време на Първата световна война.
Пистолети „Парабелум", образец 1911 г. Техен конструктор е австриецът Георг Йохан Люгер. До средата на миналия век са част от личното офицерско оръжие.
Картечен пистолет МР-40 със сгъваем приклад, конструкция на германеца Хайнрих Холмер. По време на Втората световна война е на въоръжение в германската армия. От 1943 г. до началото на 50-те години се използва и в българската армия.
Картечен пистолет „Шпагин" - образец 1941 г. Дело е на руския оръжеен конструктор Георгий Шпагин. По време на Втората световна война става основно оръжие в съветската армия. От 1944 г. до началото на 60-те години е на въоръжение и в българската армия.
Картечен пистолет „Судаев" - образец 1943 г. Негов конструктор е Алексей Судаев. Пистолетът навлиза на въоръжение в съветската армия в края на Втората световна война. От 1944 г. до 60-те години на миналия век се използва и в българската армия.
Пушката марка „Шаспо" - образец 1866 г. Тя е използвана от българското опълчение по време на руско-турската война от 1877 - 1878 г. Нейн конструктор е французинът Антоан Шаспо. Първоначално е въведена на въоръжение във френската армия, а по-късно се използва и от руските войни.
Пушка „Крънка", образец 1869 г. По време на последната руско-турска война е на въоръжение в руската пехота. Използва се и от някое опълченски дружине. Конструктор на оръжието е Силвестър Крнка.
Пушка „Бердана-2", образец 1870 г.". По време на руско-терската война от 1877 - 1878 г. това е най-модерното огнестрелно оръжие. Негов конструктор е американецът Хирман Бердан. Първите образци от оръжието се произвеждат в Англия. Превъоръжаването на руската армия се извършва след 1873 г.
Магазинна пушка и карабина „Манлихер" - образец 1895 г. Те са сред най-добрите за времето си оръжия. Навлизат на въоръжение в българската армия след 1902 г. Пушката се използва основно в пехотата, а карабината - в кавалерията.
Австрийска тежка картечница „Шварц Лозе" - модел 1907/1912 г., с водно охлаждане. Конструктор - Андреас Вилхелм Шварцлозе. Навлиза в българската армия след 1913 г. Използва се основно по време на Първата световна война.
Пистолети „Парабелум", образец 1911 г. Техен конструктор е австриецът Георг Йохан Люгер. До средата на миналия век са част от личното офицерско оръжие.
Картечен пистолет МР-40 със сгъваем приклад, конструкция на германеца Хайнрих Холмер. По време на Втората световна война е на въоръжение в германската армия. От 1943 г. до началото на 50-те години се използва и в българската армия.
Картечен пистолет „Шпагин" - образец 1941 г. Дело е на руския оръжеен конструктор Георгий Шпагин. По време на Втората световна война става основно оръжие в съветската армия. От 1944 г. до началото на 60-те години е на въоръжение и в българската армия.
Картечен пистолет „Судаев" - образец 1943 г. Негов конструктор е Алексей Судаев. Пистолетът навлиза на въоръжение в съветската армия в края на Втората световна война. От 1944 г. до 60-те години на миналия век се използва и в българската армия.