![]() |
Донка Василева и Тодор Нинов сн.Ангел Радилов |
Урок по краезнание под наслов "Живот, отдаден на Добруджа" бе проведен днес в регионална библиотека "Дора Габе" с ученици от 6-ти клас на СОУ „Димитър Талев” с ръководител Румяна Георгиева. Инициативата е по повод 100-годишнината от рождението на почетния гражданин на Добрич Данаил Бекяров. За животът и творчеството на Бекяров говориха уредникът от отдел „Краезнание” в РБ „Дора Габе” Донка Василева и историка Тодор Нинов.
Данаил Бекяров е роден на 31 януари 1911 година в Добрич, в семейството на родолюбиви родители, преселени още като деца от Жеравна и Котел. През румънското учи в българските училища в Добрич. В 1929 година завършва Българската частна гимназия. Участва активно в обществения и културния живот още от 1928 година. Най-младият член-основател е на Българската миноритарна партия в Добруджа. Членува в нея до 1938 година, когато всички партии в Румъния са разтурени. През 1928 г. публикува дописки за положението в Добруджа във в. "Варненска поща". От 1930 до 1933 година е в Париж, където завършва Юридическия факултет на Сорбоната. Във в. Студентска борба" /София/, в статията "Дружество
за Балканска федерация в Париж" се обявява против идеята за такава федерация, целяща узаконяване на границите, определени на България от жестокия за народа Ньойски договор /27 ноември 1919 г./. Широко известни са публикациите му във вестниците "Добруджански глас" /член е на редакционния му комитет/, "Добруджа", "Единство", "Ново единство" и "Добруджански куриер". В тях очертава ролята на българското студентство в освободителните борби на добруджанското население. С монографичното си изследване "Българското малцинство в Добруджа" се противопоставя на поместената в парижкото списание "Еюроп Сюд-Ест" статия на румънския журналист Ромулус Шейшяну за произхода на българите в добруджанските земи, с която се целяло обработване на общественото мнение в Европа за Добруджа, в полза на Румъния. Този и други краеведски проблеми той разработва и в друго монографично изследване - "Юридическа постановка на миноритарния въпрос", написано по повод книгата на румънския публицист Корнелиус Родеску на френски език. Става адвокат в Добрич през 1934 година. Продължава богатата му и разнообразна дейност на публицист, краевед и културен деец. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в Добрич. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. В 1936 година, по времето на масовите арести и репресии на българи от Силистренско, заедно с поета Борис Колев, изпраща протестна телеграма до румънския министър-председател Георги Татареску, публикувана в независимите вестници "Диминяца" и "Адеварул", издавани в Букурещ. В отговор цинцарският вестник "Лежионари" го заплашил с убийство. Данаил Бекяров помества в местната преса рецензии на книги за Добруджа на румънски и френски автори, както и поредица от изследвания за добруджанския периодичен печат от 1880 до 1893 г. През есента на 1940 година става един от основателите на Народно читалище "Йордан Йовков" в Добрич, чийто секретар е до 9 септември 1944 г. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация, през 1941 година е привлечен за съветник в Политическата дирекция на Министерството на външните работи в София, в секцията за готвения румънско-български арбитраж във Виена, относно спорните въпроси за приложението на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. Там е до 1943 г. От 1943 до 1950 година адвокатства в Добрич. От 1945 година сътрудничи на в. "Добруджанска трибуна" с краеведски изследвания на проблеми от миналото на Добруджа и Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 година. Изследванията му върху добруджанския периодичен печат до 1940 година са основен източник на информация за някои от тези издания при включването им в анотирания библиографски указател на Димитър Иванчев "Български периодичен печат, 1844-1944 г." Краеведските му изследвания са цитирани в "История на град Толбухин" /1968/. В книгата на ст.н.с. доц. д-р Жеко Попов /1942/ "Българите в Северна Добруджа" са поместени две негови статии. Интересни са краеведските му публикации и във вестниците "Нова добруджанска трибуна", "Златна Добруджа", "Морски телеграф", "Родно слово" /Кишинев/, сборник "Добруджа" и списанията "Добрич" и "Македонски преглед". Плод на дългогодишната му събирателска и изследователска работа е монографията му "Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излизали в Добрич през 1919-1940 г." /1998/. В краеведското наследство на Данаил Бекяров има още неиздадени изследвания, които са ценен научен принос за Добруджа: "Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/ от ХIV век до 1878 г.", "Някога в Добрич и Добруджа" - краеведски изследвания за Добруджа между двете световни войни, и "Добруджански дневник". Удостоен е със званието "Почетен гражданин" на тържествено заседание на Общинския съвет на 25 септември 1999 г.
Данаил Бекяров умира през месец октомври 2006 година.
Ангел Радилов

Данаил Бекяров умира през месец октомври 2006 година.
Ангел Радилов