Снощи в рамките на Дните на унгарската култура в Добрич в Огледална зала „Нели Божкова” баха представени антологията на унгарската поезия „Сам във Всемира. Моята унгарска поезия” и стихосбирката на Ищван Шинка „Поле и мечти” на Издателство "Литературен форум". В литературната среща участваха - Таньо Клисуров, поет, Марин Георгиев, директор на Издателство „Литературен форум” и домакинът Сашо Серафимов, председател на Сдружението на писателите в Добрич.
Ищван Шинка (Надсалонта, 24 септември 1897 – Будапеща, 17 юни 1969), поет, писател, носител на наградата „Кошут” (1990). Роден в пастирско семейство, сам той става овчар в околностите на Надсалонта. През 1919 г. се жени за Пирошка Пап. През 1920 г. се установява във Вестьо. Праща първите си стихове в конкурса на вестник „Унгарско село”. Неговите творби редовно излизат в този вестник и литературната му притурка „Цветна градина”. През 1932 г. Геза Фея публикува стиховете му в седмичника на Ендре Байчи-Жилински „Свобода”. Гимназията в Сегхалом издава първия му сборник. Сприятелява се с Петер Вереш, Пал Сабо и Денеш Барши. През 1935 г. Барши, Сабо и Шинка основават списанието „Народът на Изтока”. Неговите стихове излизат в множество вестници ("Свобода", "Свободно слово", "Унгарски живот" и др.). През 1936 г. се преселва в Будапеща. Не успява да намери работа, живее в мизерия и накрая попада в болница. След смъртта на съпругата му се жени за Каталин Пецели през 1937 г. През 1939 г. Шандор Пюшки издава стихосбирката му „Обвинение”. След 1945 г. се сблъсква със социалистическата реформа и дълго време страни от литературния живот. Късните му любовни стихове са вдъхновени от третата му съпруга Магда Сен, която е неотлъчно до него в болестта му. През 1961 г. се появява отново на литературния хоризонт със сборника разкази „Чезне хълмът на Хор”.
Творби: "Химни на дверите на Изтока" (1933), "Пастирска песен" (1935), "Обвинение" (1939), "Завладяване на родината от прилепите" (1941), "Фютьори и седемте ловеца" (1941), "Трийсет и осем диви ябълки" (1941), "Балади" (1943), "По пътя на безотечествениците" (1943), Признанията на черното овчарче (1944), Къде е Кадоча? (1944), "Чезне хълмът на Хор" (1961), "Вземи го в ръцете си, време" (1964), "Улицата на майсторите" (1967), "Книга на островите" (1972), "Подбрани стихове" (1977).
Антологията „Сам във всемира” включва творби на поетите: Йожеф Байза, Янош Аран, Шандор Петьофи, Ендре Ади, Михай Бабич, Дюла Юхас, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Фридеш Каринти, Ищван Шинка, Льоринц Сабо, Дюла Ийеш, Атила Йожеф, Миклош Радноти
Ищван Шинка (Надсалонта, 24 септември 1897 – Будапеща, 17 юни 1969), поет, писател, носител на наградата „Кошут” (1990). Роден в пастирско семейство, сам той става овчар в околностите на Надсалонта. През 1919 г. се жени за Пирошка Пап. През 1920 г. се установява във Вестьо. Праща първите си стихове в конкурса на вестник „Унгарско село”. Неговите творби редовно излизат в този вестник и литературната му притурка „Цветна градина”. През 1932 г. Геза Фея публикува стиховете му в седмичника на Ендре Байчи-Жилински „Свобода”. Гимназията в Сегхалом издава първия му сборник. Сприятелява се с Петер Вереш, Пал Сабо и Денеш Барши. През 1935 г. Барши, Сабо и Шинка основават списанието „Народът на Изтока”. Неговите стихове излизат в множество вестници ("Свобода", "Свободно слово", "Унгарски живот" и др.). През 1936 г. се преселва в Будапеща. Не успява да намери работа, живее в мизерия и накрая попада в болница. След смъртта на съпругата му се жени за Каталин Пецели през 1937 г. През 1939 г. Шандор Пюшки издава стихосбирката му „Обвинение”. След 1945 г. се сблъсква със социалистическата реформа и дълго време страни от литературния живот. Късните му любовни стихове са вдъхновени от третата му съпруга Магда Сен, която е неотлъчно до него в болестта му. През 1961 г. се появява отново на литературния хоризонт със сборника разкази „Чезне хълмът на Хор”.
Творби: "Химни на дверите на Изтока" (1933), "Пастирска песен" (1935), "Обвинение" (1939), "Завладяване на родината от прилепите" (1941), "Фютьори и седемте ловеца" (1941), "Трийсет и осем диви ябълки" (1941), "Балади" (1943), "По пътя на безотечествениците" (1943), Признанията на черното овчарче (1944), Къде е Кадоча? (1944), "Чезне хълмът на Хор" (1961), "Вземи го в ръцете си, време" (1964), "Улицата на майсторите" (1967), "Книга на островите" (1972), "Подбрани стихове" (1977).
Антологията „Сам във всемира” включва творби на поетите: Йожеф Байза, Янош Аран, Шандор Петьофи, Ендре Ади, Михай Бабич, Дюла Юхас, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Фридеш Каринти, Ищван Шинка, Льоринц Сабо, Дюла Ийеш, Атила Йожеф, Миклош Радноти