вторник, 17 май 2011 г.

„Нощ на музеите” в Художествената галерия на Добрич

В навечерието на Международният ден на музеите, вратите на Художествената галерия в Добрич бяха отворени за посетители до късно. Така галерията се присъедини към Европейската инициатива „Нощ на музеите”, чиято цел е да направи достояние културното наследство, съхранявано в музеите на широк кръг публика.
„Бялата нощ” в галерията  започна в 18.00 ч. с изпълнения на новата добричка джаз формация Ред Дикси Бенд.
„Нощта на музеите” откри кметът на Община Добрич Детелина Николова.
Малко по-късно посетителите на галерията се насладиха на танци изпълнени от възпитаниците от Арт център „Палитра”.
Акцентът във вечерта бе откриването на изложбата „110 години от рождението на Илия Бешков” с творби от фонда на Художествена галерия „Илия Бешков” – Плевен. Две от залите бяха изпълнени с рисунки, карикатури, илюстрации от големия майстор на рисунката Илия Бешков.
Около 19.30 ч. Христина Етърска от София   демонстрира различни техники за изработване на екобижута от природни материали.
В 20.00 ч. своите анимационни хапки поднесе Даниела Попова от Добрич.
И тази година в по-късните часове  гостува международният видеоарт фестивал Видеохолика от Варна. Нено Белчев – художник, видеоартист и един от организаторите на фестивала представи последното му издание от 2010 г.
Във фоайето на галерията Арт Базар на добрички художници посреща посетителите през цялата вечер. Посетителите имаха възможност да закупят  подарък или сувенир от предлаганите керамични бижута и пана от Милена и Али Алджебари, порцеланови съдове от Венета Иванова; както и екобижута от Христина Етърска и кожени аксесоари от Ивайло Маринов
По време на вечерта се видяха интересни, празнични кадри, изпратени от ученици и възрастни в рамките на виртуалния проект на галерията „Добрич празнува”.
В пространството пред галерията Самуил Стоянов  реализира проекта си „Временно изменение“ като част от Изкуството на урбанистичната намеса.

ДА НАРИСУВАШ ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ
Снимки: Ангел Радилов
Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите на страната и извън рамките на конкретния народ.
Днес съхранените в ХГ „Илия Бешков” рисунки, скици, илюстрации, гвашове, карикатури наброяват 1200. Пожълтели листи, изрисувани скицници, случайни картончета пазят трескавия нервен дух на художника и учителя Бешков. На чистия порив, на жадната вяра.
Разбира се, невъзможно е да покажем всичко. Тази представителна изложба е илюстрация на широкия сюжетен диапазон в творчеството на Илия Бешков, със задача да създаде усещането за особено динамичната, призивно-социална и дори гротескна атмосфера в произведенията му. Да потопи зрителя в предметно-психологическата ситуация и изостри проблемното му мислене с неволни въпроси и отговори в рамките на неговия реален жизнен опит.
Експозицията „110 г. от рождението на Илия Бешков” включва 110 творби от основните теми и цикли, над които Бешков работи и се е връща през целия си живот: социална, обществено-политическа, политическа сатира, „Испанска хроника”, ц-л „Конна полиция” („Редът е смутен” или „Зимно утро” – вариации), автопортрети, портрети, илюстрации, малко известният религиозен цикъл.
Да си творец ще рече да си отвъд привидното състояние на нещата. Истинският творец се занимава активно с това състояние. Многовариантен като тематика, Бешков избира пътя на нееднозначните решения, на острия конфликтен момент в търсене на драматичното, потенциално-избухливото в състояния и действия от странната хармония наречена живот.
А на нас, зрителите, се пада основната задача да съпоставим сюжета с внушените му емоционални импулси, да се опитаме сами и достатъчно свободно да формулираме авторовата идея, която вече ни принадлежи не по-малко отколкото на самия Бешков.
Антония Караиванова,
Главен уредник при ХГ „Илия Бешков” - Плевен