На
една дума разстояние сме от смисъла, на един жест от значението. Намираме се в епохата на културна
глобализация и постмодернизъм, симулацията и симулакрума. Време,
наситено с кодове, които носят информацията, време, в което реалността е под
въпрос? Платон е създал алегория за света, в който живеем, като илюзия преди
почти 2400 години. До днес изкуството, философията и науката интерпретират този
въпрос непрестано. Матрицата на техническата възпроизводимост и виртуалността
на общуването вдъхновяват едни от най-талантливите творци на нашата
съвременност. Поглеждайки към корените на човешката култура, виждаме, че в
основата на нашата еволюция е словото. Друга матрица от символи и носител на
информация. Езикът създава, говори, свързва, руши и ни вдъхноява, за да творим.
Езикът е архитектът, който конструира всички субективни възприятия на
реалността.
С настоящата изложба ще ви предоставим възможността да
преоткриете смисъла на думите, да се замислите над значението, да се оттърсите
от кода и да тръгнете по пътя на туша и мастилото. Семиотиците казват
-значението не е в думите, то е в нас.
Откриването
на изложбата ще се състои на 23 август от 18 часа в хотел Villa di Poletta - ул. Христо Ботев 1, Добрич. Очакваме
ви!
Александър Узунов е роден през
1990 година в София. Рисува постоянно от както се помни без някога да е взимал
уроци. Увлича се по Матрицата веднага, въпросите за реалността го тревожат и до
днес. Завършил е Класическата гимназия в София и след това започва да учи
актьорско майсторство в НАТФИЗ, където ще бъде четвърти курс. Калиграфията
винаги го е увличала, дори почеркът му е като изрисуван. Отскоро обаче започва
да развива това на едно ново и професионално ниво. Всички негови изяви до сега
са обвързани с улицата....- улични изложби или пък улични представления... Това
е първата му авторска изложба, а наесен се очаква и първата му актьорска изява
на професионална сцена в Хамлет с реж. Явор Гърдев.
Във времето на Матрицата
имаме нужда да усетим спим ли или сме будни. Имаме нужда да усетим къде е
границата между имитацията и оригинала, да усетим границите на своите
възприятия и да ги обикнем, да чувстваме изкуството, просто да чувстваме в една
пустиня на апатията. Последен остров на
идентичността остава нашия език, основа на културата и цивилизацията и
източник на вдъхновение и съзидание.
Името, буквата остават творящи и даващи
смисъл.
В настоящата изложба ще
видите думи, ще видите извиващи се шрифтове,
ще видите и уловите смисъла, сграбчен в техните мастилени ръце. Вашия интелект
ще конструира реалности и ще деконструира илюзии и Вие ще достигнете до констатацията
– „Докато аз говоря езикът, той ме говори мен.” Оставете се да бъдете
изговорени, да бъдете въвлечени в магичността на туша и мастилото. Изпитайте
границите на собствената си Матрица.