Носенето на украшения е познато още от
древността. Изработени от метал, синци, кожа, кост, глина, всички накити
са били първоначално предмет с апотропейна функция и са се носели по
откритите части на тялото – главата, ръцете, ушите и пазвата за
предпазване от болести, “лоши очи “ и зли сили. По- късно те задоволяват
вече и определени естетически нужди и са не само декоративен елемент
към традиционното облекло, но и израз на възрастов, семеен и социален
статус, белег на регионална и национална принадлежност.
Разнообразни по предназначение, начин на
изработка, материал, форма и украса, накитите в музейната колекция се
отличават с ярка оригиналност и висока художествена стойност. Те са
създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни майстори
златари. Златарският занаят в Добруджа се развива в Добрич, Силистра,
Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Широко разпространение имат и накитите,
донесени от преселеното от Котел население. Различните златарски
техники на изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация се
осъществяват чрез характерните за занаята наковални, пили, клещи,
чукчета и др., представени в изложбата. Локалната специфика на
отделните златарски центрове се проявява по – ярко в разнообразието от
произведения, отколкото в инстументариума и технологичните процеси.
Накитите са изработени от различни
метални сплави, сребро, злато, монети, маниста, седеф и са предназначени
за украса на главата и тялото.
Продължение на древна прабългарска
традиция е носенето на пафти, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан
колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и
стилизирани геометрични и растителни орнаменти, птици, религиозни сцени,
те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.
Любим накит за глава са косичниците,
състоящи се от многобройни синджирчета, звънтящи пластинки и декорация
от емайл и пъстроцветни камъни. Централна триъгълна плочка и метални
листовидни висулки са характерни за аскиите, носени върху челото от
сгодените моми.
Едни от най- старинните накити за ръце
са „кубелиите” – масивни, отворени, лети гривни, изработени от сребро
или бронзова сплав. Характерни за периода след Освобождението са
гривните “ентишии”. Те са изработени от различни по големина плочки,
съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран. Носени и
от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н.
„столовати” и „паралии”, украсени с позлата и цветен емайл.
Често срещан декоративен елемент към
добруджанското женско облекло са и украшенията от пъстроцветна мъниста –
колани, гердани, пера, висулки. Художественият ефект е постигнат чрез
умело съчетание на форми и цветове.