Изложба на
традиционни накити от Добруджа откриха в навечерието на Празника на Добрич – 25
септември регионалните исторически музеи в Добрич и Силистра. Експозицията е
озаглавена „Сребро се е ляло, ляло и ковало”. Експонатите са изложени в зала „Възраждане” на Художествената галерия в
Добрич. Събитието бе уважено от кмета на Добрич Детелина
Николова. Експозицията представи директорът на РИМ Надежда Иванова.
Носенето
на украшения е познато още от древността. Изработени от метал, синци, кожа,
кост, глина, всички накити са били първоначално предмет с апотропейна функция и
са се носели по откритите части на тялото – главата, ръцете, ушите и пазвата за
предпазване от болести, “лоши очи “ и зли сили. По- късно те задоволяват вече и
определени естетически нужди и са не само декоративен елемент към традиционното
облекло, но и израз на възрастов, семеен и социален статус, белег на регионална
и национална принадлежност.
 |
| Сн. А. Радилов |
Разнообразни
по предназначение, начин на изработка, материал, форма и украса, накитите в
музейната колекция се отличават с ярка оригиналност и висока художествена
стойност. Те са създадени в домашни условия или в ателиетата на изкусни
майстори златари. Златарският занаят в Добруджа се развива в Добрич, Силистра,
Тутракан, Кюстенджа, Тулча и др. Широко разпространение имат и накитите,
донесени от преселеното от Котел население. Различните златарски техники на
изчукване и коване, отливане, филигран и гранулация се осъществяват чрез
характерните за занаята наковални, пили, клещи, чукчета и др., представени в
изложбата. Локалната специфика на отделните златарски центрове се проявява по –
ярко в разнообразието от произведения, отколкото в инстументариума и
технологичните процеси.
Накитите
са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, маниста, седеф
и са предназначени за украса на главата и тялото.
Продължение
на древна прабългарска традиция е носенето на пафти, прикачвани към тъкан,
сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена
апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, птици, религиозни
сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика.
Любим
накит за глава са косичниците, състоящи се от многобройни синджирчета, звънтящи
пластинки и декорация от емайл и пъстроцветни камъни. Централна триъгълна
плочка и метални листовидни висулки са характерни за аскиите, носени върху
челото от сгодените моми.
Едни
от най- старинните накити за ръце са „кубелиите” – масивни, отворени, лети
гривни, изработени от сребро или бронзова сплав. Характерни за периода след
Освобождението са гривните “ентишии”. Те са изработени от различни по големина
плочки, съединени с многобройни подвижни верижки, украсени с филигран. Носени и
от мъже, и от жени са пръстените. Широко разпространение имат т. н. „столовати”
и „паралии”, украсени с позлата и цветен емайл.
Често
срещан декоративен елемент към добруджанското женско облекло са и украшенията
от пъстроцветна мъниста – колани, гердани, пера, висулки. Художественият ефект
е постигнат чрез умело съчетание на форми и цветове.