На 19 януари се навършват 90 години от рождението на Ивайло Петров

Ако беше жив, на 19 януари 2013 година Ивайло Петров щеше да навърши 90 години. Той не доживя библейска възраст, но това, което остави след себе си – своето творчество, продължава да ни облъчва с мъдростта и свежестта си. Тончо Жечев казваше, че след години ще се учим от неговите романи за времето от средата на ХХ век. А Симеон Султанов споделя: „Все нещо търси в живота неспокойният дух на Ивайло Петров и все не може да го намери. Остава едно, залавя се с друго. Като го наблюдавам, ми се струва, че се сърди на света и понякога му се таралежи, а друг път е укротен, умекнал, вглъбен. Обикновено мълчи, но като започне да приказва, става словоохотлив.”

А самият Ивайло Петров признава: „С натрупване на годините наистина се придобива известен житейски опит. Не се смятам за успял писател, а още по-малко за добър художник. По света има такива литературни шедьоври, които чета и препрочитам с преклонение и се смущавам, че се занимавам с писане". Ивайло Петров – живият класик на българската литература, с присъщата му изключителна скромност, остана докрай недостъпен за своите почитатели. Той бранеше личното си пространство, като остави отворена само една единствена врата - своето творчество. Там има всичко, което любопитните искат да разберат за него. Но превърнато в литература или маслено платно. Има ги детството в добруджанското село Бдинци, варненското училище, преклонението пред театъра, участието в Отечествената война, няколкото месеца в Художествената академия в София в класа на Илия Бешков, студентските години в юридическия факултет на Софийския университет, първите разкази по вестниците, мизерната студентска квартира. Преживяното се превръща в романите "Мъртво вълнение", "Хайка за вълци", "Присъда смъртна", "Най-добрият гражданин на републиката" , "Преди да се родя и след това", "Баронови", сборниците "Малки илюзии", "Любов по пладне", повестите "Нонкината любов", "Божи работи", спектакъла "Домашен ресторант", картината "Пикасо при балчишки рибари", няколко разпятия и много маслени платна.

Автор е на повече от 20 книги, повечето от които — преиздавани многократно в България и чужбина. Творбите му са преведени на белоруски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Ивайло Петров е носител на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура „Христо Г. Данов“, на наградата „Златен век“ за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски“ за литература и много други. През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.

През 1990 година по повод 110 години от рождението на Йордан Йовков Ивайло Петров стана носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков”, връчена му в Добрич по време на Националните литературни празници „Йордан Йовков”, а през 1994 година бе удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич”.

Естествена е почитта на добруджанци към големия творец. В неговото творчеството те откриха себе си, откриха времето, в което са живели – трудно и сложно време на социално, икономическо и нравствено преустройство на обществото.

На 90-годишнината от рождението на Ивайло Петров посвещаваме: временната експозиция за белетриста, която ще отвори врати на 21 януари 2013 г. в РБ „Дора Габе”; прожекциите в НЧ „Йордан Йовков – 1870 г.” на документалния филм „Преди да се родя…“ с автор Станимир Трифонов; връчването на годишна награда на името на писателя от ХГ „Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май и литературен салон, посветен на неговото творчество в рамките на Йовковите празници 2013 г.