На 29 март във фоайето на
НЧ „Йордан Йовков – 1870” бе представена книгата „Наутилус" от Иван
Ставрев. Издател на
стихосбирката е Сдружението на писателите в Добрич. Редактор на книгата е Сашо
Серафимов, корицата и оформлението са дело на Илия Вълчев. Предпечатната
подготовка и печата са на„Нилекта
принт“ ООД – Добрич. За новата стихосбирка на варненецът Иван Ставрев говори Драгомил Георгиев.
Животът му се е разпрострял
като една поляна и той къса от разцъфтелите спомени, смесва ги със сегашното
време. Появяват се образите на щастливата среща, внезапната болка,
разминаването,
огнения дъх на енергията завладяла духа, внезапните копнения на
сърцето, пише в предговора редакторът на
книгата Сашо Серафимов.
Свободно се диша в поетичния
свят на поета. Няма там задължения, денят е безкраен, промушва се през нощта и
продължава, върви през морето, къпе се в дълбините му или измерва с поглед
въженцето на безкрайния хоризонт. Няма свършване и няма начало думата при Иван
– с такава любов е строена, че от тухличката и дворци могат да се съградят,
къщи за любов, песни за из път, и чаши за радост, продължава Серафимов.
БРЯГ
питам се още
мокрият пясък пази стъпките кратко
но споменът
не попива в пясъка
той остава някъде в нас
после изплува в стиха ни
като море
като вълна
като спомен за стъпки които ги няма
като чайка още непобеляла
дето наднича в листа и ръката следи
още колко неща ще изплуват
ще ги пазим в студеното
в скута на спомена
с мисъл или копнеж по другия бряг
и се сещам отново
безкраят има ли бряг?
питам се още
мокрият пясък пази стъпките кратко
но споменът
не попива в пясъка
той остава някъде в нас
после изплува в стиха ни
като море
като вълна
като спомен за стъпки които ги няма
като чайка още непобеляла
дето наднича в листа и ръката следи
още колко неща ще изплуват
ще ги пазим в студеното
в скута на спомена
с мисъл или копнеж по другия бряг
и се сещам отново
безкраят има ли бряг?