На
5 април /петък/ 2013 г. от 17.30 ч. в Художествена галерия – Добрич се
открива изложба на Георги Велчев. Експозицията е от къщата–музей на
художника във Варна и е в рамките на програмата за мобилност на двете
галерии.
Името на художника Георги Велчев не е толкова известно, дори сред професионалните среди. Това има обяснение, свързано с житейския и творческия му път, както и с факта, че през 20-те, 30-те години художникът е живял и работил във Франция, Канада и САЩ.
Роден
е на 18 ноември 1891 г. във Варна. Родителите му са от Жеравна.
Преселват се във Варна, където баща му отваря първата книжарница в
града. Като ученик Г. Велчев посещава Ермитажа и Третяковската галерия,
което има важно значение за пътя му на художник. През 1910 г. започва да
учи живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София, но
прекъсва поради Първата световна война и завършва следването си едва
през 1920 г. Негови учители са художниците Иван Мърквичка и Стефан
Иванов, от които получава стабилно академично образование в живописта. През
1920 г. заминава за Париж, където се образова и рисува в продължение на
три години. Творбите му от този период са повлияни от френското
изкуство – те са в духа на символизма, на постимпресионизма, освободени
от академичната достоверност и са вдъхновени от модерната естетика. През
следващите години, той пътешества по света – пребивава в Германия и
Италия, а от 1924 г. до 1931 г. е в САЩ. Там има трудни години, но
успява да се реализира като художник – открива осем изложби и продава
добре. Икономическата криза през 30-то години го принуждава да се
завърне в България, като на връщане художникът посещава Австралия и
Китай.
До
смъртта си Г. Велчев живее и работи в родната къща във Варна. И в
България, той пътува много по градове и села и оставя картини на къщи и
улици, изпълнени с тишина и светлина. Но предпочитаната му тема е
морският пейзаж. Изкуствоведът Румен Серафимов пише: „Маринистичните
творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис и
са съизмерими единствено с платната на Александър Мутафов.”
В България след 1944 г. изкуството, което се създава е в нормативната соц.естетика, поради което модернистичните тенденции
са немислими. Георги Велчев продължава да работи – творбите му са
реалистични, но облъхнати, оплодени от европейския опит, който
художникът е натрупал в младостта си. Но той не получава заслуженото
признание и умира беден и изоставен на 64 години през 1955 г.
След смъртта му братът и сестрата на художника даряват родната му къща, която е превърната в музей и открита през 1961 г.
В къщата-музей на художника се съхраняват
над 200 творби на Георги Велчев. От тях 67 – маслени живописни платна и
гваш - гостуват в Добрич, като в експозицията са включени творби от
всички периоди на творчеството му.
Изложбата
в Добрич ще открие изкуствоведът Румен Серафимов, който е един от
първите изследователи на творчеството на Георги Велчев.