През 2014 г. се навършват 74 години от възвръщането на Южна
Добруджа към България.
По този повод и 25
септември – Денят на град Добрич, в Регионална библиотека „Дора Габе” е експонирана изложба на
библиотечни документи, свързани с Освобождението
през 1940 година.
Книги, сборници, периодични издания, фотографии, стари
вестници от 1940 година проследяват съдбата на Южна Добруджа – добруджанския
въпрос, дипломатическите преговори, Крайовския договор от 1940 г. и присъединяването
на Южна Добруджа към България, които пресъздават неповторимата атмосфера на Освобождението.
Изложбата съдържа заглавия като „Добруджа. Историческите заседания на Народното
събрание по присъединяването на Южна Добруджа към Майката - Отечество”, 20 и 21
септемврий 1940 година”; „Златна книга
за Златна Добруджа”, под редакцията на Хр. Цанков-Дерижан от 1940 г., ”; Асен
Кемилев „Преселението на северно-добруджанските
българи през 1940 година” от 1941 г., „Сборник на румънски закони издадени във
връзка с Добруджа” от 1941 г., „История на град Толбухин”, „История на
Добруджа”, т. 4, „Извори за историята на Добруджа 1919-1941 г.”, изследванията
на проф. Антонина Кузманова „От Ньой до Крайова”, и „Румънските представи за
българския характер на Добруджа през 1878-1940”, на Стефан Стефанов „Генерал губернаторът на Южна Добруджа”, Жеко
Попов - „Северна Добруджа. Пътеписни
бележки”; на Любен Бешков „Освобождението на Южна Добруджа 1940 година”,
„Родният Добрич някога”; на Георги
Казанджиев „Връщането на Южна Добруджа през 1940 година”, Веселина Малчева
„Преселени севернодобруджанци в град Добрич през 1940 г.”, Сборниците „50” и
„60” години от възвръщането на Южна Добруджа към България”, на Веселин Бончев
„Възстановяване на българската държавност в град Добрич и Добричка околия …” и др.
Оригиналните вестници от месец септември 1940 година –
„Добруджански глас”; „Зора”,
„Днес”, „Вечер”, „Час” съхраняват
спомена за дългоочакваното Освобождение на Южна Добруджа, моменти от
Освобождението на град Добрич на 25 септ. 1940 г. От старите документи
разбираме за хода на преговорите в Крайова, подписването на спогодбата, подготовката
в Добрич за тържествата и самите празненства
в града, тържественото посрещане на войските начело с ген.- лейт. Георги Попов.
Дейно участие в тържествата вземат
младите добричлии. „Ура” и „О,
Добруджански край” заливат целия град. Песни, веселие и манифестации царят в освободения град - сред
манифестантите е и добруджанката Дора Габе. Поетесата първа възпява
освободена Добруджа. Стихотворението
„Добруджа. Химн” е написано веднага след подписването на Крайовския договор. Тя
е и една от първите, включили се в делегацията посетила освободена Добруджа и
Добрич.
Художествените материали – стихотворения, разкази, спомени, песни,
илюстрират и възторга и радостта от свободата, както и трагизма на преселението и мъката на севернодобруджанци през есента на 1940 г. Представени
са произведенията на – Боян Болгар „Обичани предели”; „Книга за Добруджа”, със
съставител Борис Маковски, 1940 г.; „Свободна
Добруджа. Възпоменателен сборник.”, 1940 г.; на Крум Николов „Впечатления от Златна Добруджа” от 1941 г.;
на Ангел Каралийчев „Птичка от глина” от
1941 г.; на Златка Щерева – „”Изгрява ден” и „Денят на жътвата” от 1942 г.; на
Добри Немиров „По равната земя” от 1942
г.; Яни Калиакренски „Неизвестните” от
1943 г.; Любен Щерев „Добруджа 1940” от
1944 г.; също от Ангел Каралийчев „Спомени” издадени през 1967 и 1971 г.; на Рада Въртунинска „Добрич и добричлии„; Йовчо Каранфилов „Извървяно, преживяно, изстрадано”; Веселина
Малчева „Полъх от стария Добрич”; Георги
Топалов „Българите от село Еникьой …”; Венцислав Димов „Добруджа: Памет и песен” и много др. Място
са намерили и стихосбирките на Дора Габе –„Земен път” от 1928 г.; „Избрани
творби” от 1958 г; „ „Избрани стихове” т. 1 от 1978 г. и „Добруджанка”.
База данни „Фотографии” на библиотеката съдържа снимки за посрещането на
освободителните войски в Добрич, 25 септември 1940 г., с участието на поетесите
Дора Габе и Елисавета Багряна във военни униформи, за тържествата в освободения Добрич и
изтъкнатия журналист Любен Станчев и други добрички граждани, административните
власти пред кметството в Добрич, Факсимиле
на Крайовския договор и др.
В спомените на Крум Николов от книгата
му „Впечатления от Златна Добруджа”,
издадена през 1941 г., четем „ … Връщането на Добруджа в пределите на майката -
отечество откриваше възможност и за връщане прокудените от родни огнища и
спиране потока от бежанци, страдания, неволи. … С повишено национално
самочувствие за постигнато удовлетворение на народните идеали по мирен начин,
ние се качихме на влака за Добрич – рано сутринта, в 6 часа, на 25 септември
1940 г. В същия този ден българските войски, които се явяваха на определените
места, както казахме, пет дни след администрацията и след установяване на
българската власт там и оттегляне на румънските войски, окупираха втората зона
и влизаха в Добрич – сърцето –столицата на Добруджа.
Денят беше хубав, слънчев, приятен.
…Скоро стигнахме старата черна граница
и навлязохме в новоосвободена Златна Добруджа. Влакът се напълни с
командировани за четвърта окупационна зона административен персонал…. Веднага с
потеглянето на влака от всички вагони екнаха песни: „О, Добруджански край!”, „Мила
родино!”, „Ура!”… Влакът спря на гара Добрич. От далеч долитаха звукове на
конски копита; трясък на тежки, железни коли, музики; ура! Гарата обаче бе празна,
тиха безлюдна. Всичко живо от Добрич бе на посрещане българските войски … ”.