През 2010 г. в Добрич се проведе националната научна
конференция „Йордан Йовков – разночетения”. Един от участниците в нея – проф. Илия Пачев, в момента преподавател в
университета на град Лодз, Полша, разгледа в доклада си темата за рецепцията на
писателя в Полша. В изследването си той направи обстоен преглед на
библиографията по проблема. Посочи и едно ново заглавие – на книга за Йовков,
издадена през 2010 г. в родния град на Коперник – Торун, Полша. Това е обемистият
труд (335 страници) на полската българистка Божена Жеймо. Нейното изследване е изцяло
посветено на Йордан Йовков, което е рядкост, тъй като чуждите литературоведи обикновено
пишат само отделни статии или студии върху творчеството на белетриста.
Обърнахме се с молба към проф. Пачев и той успя да
намери в Полша тази книга. Купи я и я подари на музея това лято, когато се
върна в България. Изключително сме му признателни за съдействието и за
благородния жест.
Изследването на Божена Жеймо, преподавател в университета
„Николай Коперник” в град Торун, е всъщност нейната докторската дисертация. Тя
е избрала да проучи произведенията на писателя от различна гледна точка. Трудът
ѝ е озаглавен „Отвъд границата. Мотиви за трансгресията в творчеството на
Йордан Йовков” („Ponad
stan. Motywy transgresyjne w twórczości Jordana Jowkowa”).
Книгата е съставена от седем глави, предхождани от
увод, който ни запознава с методологията на изследването. От него узнаваме, че
авторката тръгва от идеята на Роман Ингарден за живот на личността „отвъд
границата”, който стои в основата на трансгресията. Следва първа глава,
разкриваща същността на този тип прояви – прехождания на Аз-а в друго състояние,
необичайно, нетипично. Главата е озаглавена „Homo transgressivus”. Във втора
глава Жеймо разглежда военното творчество на белетриста, давайки ѝ оригиналното
заглавие „Военен балет”. Трета глава на книгата – „Избрани за творчество” – е
структурирана в три подраздела: „Гледането на слепия мъдрец”, посветен на Сали
Яшар; „Изгубеният дар” – за образа на Иван Белин; „Когато слугите стават
господари” – размисли върху повестта „Жетварят”.
Много изследователи са се спирали върху женските
образи в Йовковото творчество. Тях разглежда и Божена Жеймо в четвърта глава
„Красивите грешници”. Тя също е разделена на части: „Когато бог дава красота,
дава и бедност” и „ Anty-Madonna”. Пета глава се базира
на разказа „През чумавото” и е озаглавена „Сватба по време на чума”. А шеста
глава се спира върху образа на мечтателя Боян Боянов и е онасловена „Homo melancholicus”.
Книгата започва и завършва с темата за смъртта. Но
последната – седма, глава разглежда смъртта не по време на война, а като неизменна
част от мирния живот, от битието. Затова може би заглавието ѝ е „Смъртта е
страшно индивидуална”. И тази глава има два подраздела: „Тиранията на погледа”
– за образа на циганката Божура; и „Момиче без паспорт” – за Нона от „Чифликът
край границата”. Финал на изследването са „Заключителни думи” – обобщение върху
мотивите за трансгресията в този значителен корпус от Йовкови текстове.
Книгата е снабдена с богата библиография, която показва,
че Божена Жеймо се е запознала с изследвания върху Йовковото творчество не само
на полските българисти, но най-вече на българските литературоведи. Трудът е
илюстриран с репродукции на едно от емблематичните имена в културния живот на
България от 1920-те години – художника Иван Милев, което я прави интересна и в
полиграфично отношение.
В заключение ще цитирам оценката на проф. Илия Пачев
за това сериозно изследване върху Йовковото творчество: „Книгата на Божена
Жеймо е адресирана и към полските слависти, и към българистите зад граница със
своите научни рефлексии за писател, чиито творби имат общочовешко съдържание.
Авторката е постигнала съвременен литературоведски дискурс с предложените
неочаквани паралели, породени от обратите в художествената логика на творбите.
Прибавим ли още диалогичната отвореност и мисленето, освободено от научни
клишетата, всичко това връща увереността във възможностите на литературата като
надеждно средство за комуникация и въздействие във времето на глобалните
промени, на прощаването с табута, митологеми и идеологически предразсъдъци, за
да се обърне човекът към автентичността на живота така, както Йордан Йовков го
вижда чрез своя художествен универсализъм”.
Кремена Митева