П Р
И Я Т
Е Л
В памет на Ангел Веселинов
Ненадмината
дума за песен – п р и я т е л.
Обич,
слънце и път… Хоризонт необятен.
Но
и укор се крие в гнездото й чисто –
ще
извие над тебе и гняв ще разлисти…
Със
сърцето избирай приятел… Сърцето
ще
отвори широко очите, ще свети…
Ще
говори сърцето – душа да ликува
и
затрогнат светът радостта й да чува…
Хей,
П р и я т е л, посрещай без капка нагласа –
слагам
хлебец и песен на твоята маса…
Драгни Драгнев
У М
И Р А П Т И Ц А
В памет на Ангел Веселинов
Умира
птица… Синият простор замлъква,
криле
прибира – тъжен и сломен от мъка.
По
капчиците кръв в душата й гадае
и
моли вятъра да я пресели в рая…
Убиха
я орли… Видяхме я да пада
по
клоните – обагрена, красива, млада.
От
гледката дървото бе обезумяло
и
сълзи слизаха по голото му тяло…
Умира
птица… И човека тъй умира…
Над
гроба му звъни тревата вместо лира.
Драгни
Драгнев