Изложба на Тодор Балев, пълна с обич и топлина

                                                                       Сн. А. Радилов

  Има такъв литературен жанр – пейзажна лирика. Това е лирическа песен или ода, изградена върху мотив от природата. Чрез лиричната  картина се разкриват чувства, породени от съзерцанието на природата. Това е, най-общо казано, една непретенциозна дефиниция, която има допир с изобразителното изкуство и обхваща голяма част от неговия ареал.

      Разглеждам изложбата на Тодор Балев и съм готов да я сравня с произведенията на пейзажната лирика. Изображенията на художника са едновременно статични и динамични, но събрани в един поглед, сияят пълни с живот, с хармония и красота. В неговите пейзажи, портрети и натюрморти го съпровожда и напътва с очи, шепне и говори Поетът. Чувам го, виждам го, дори му пригласям като зрител. От омаята на поета струи сърдечност, искреност и нежна топлота. Нещо повече – той се издава, че е добруджанец, дори упорито набляга, взрян в панорамата на равнината, в нейните извивки, в цветовете и гласовете й. Художникът и поетът вървят под ръка, заедно споделят чувствата и преживяванията си върху платното, като братя, като близнаци, влюбени в пъстрилото и величието на родния край.

       Тодор Балев се взира в дъгата на добруджанския черноморски бряг ту отвисоко, ту отблизо, а поетът живее в сърцето и душата му. За художника крайбрежието на Балчик или Каварна, да кажем, не е сблъсък между водата и сушата. То е опияняващо спокойствие, невидимо сливане на човека с природата, прикрито сближение и общуване. Никъде в тези пейзажи на Балев няма следа от конфликти и разрушителни, болезнени схватки – има примирение, обич, красота, величие, благост, простота и  вечност. Един щрих, една багра или мазка тук и там носят много повече топлина, отколкото я има спотаена в реалния живот.  Излиза, че изобразителното изкуство е възвишена духовност с  неукротима художествена сила, която тласка човека към добродетелност и нравственост.

        Или да извърнем поглед към натюрмортите на Тодор Балев. При тях има игра на цветовете, разпръснати с неукротима страст хиляди капчици багри и краски, напоени в прегръдките си с топлина и светлина. Тези натюрморти искрят от хубост и радост, пълни с живост и свежест. В тях е събрано вълшебството на природата, вълшебството, пребродено от очите на художника, осмислено и одухотворено от майсторството му. Което означава – от сърцето и душата.

        В портретите на близки и приятели Тодор Балев отново сродява рисунъка си с лиричната унесеност и топлота на пейзажа. Това са портрети,  които носят радостта от живота, очите са пълни с копнежи, с надежди, със зрялост и светлина. Личи, че художникът ги създава с обич, с добри чувства, с неудържима любов към човека, с доброта и вяра. Една фотография стои далеч по-назад от изображението на художника.

Драгни  Драгнев