Рождената година на Дора Габе и днес поражда дискусии.
Според част от изследователите на нейния живот и творчество тя е родена през
лятото на 1886 г. Ако приемем тези твърдения, би трябвало през 2016 г. да се
навършват 130 години от рождението на поетесата. Това е поводът за пореден път
в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ – София, да гостува
Регионален исторически музей – Добрич. Този път с изложбата „Дора Габе – дъщеря
на равнината“. Тя ще бъде открита на 14 юни 2016 г. (вторник) от 17.00 часа в
централното фоайе на библиотеката.
„На мен всичко ми даде Добруджа. Равнината ѝ – необятност.
Небето ѝ – близостта до звездите“. Тези думи на Дора Габе са христоматийно
известни. Добруджа – равнина на слънцето, степния вятър, житата, на „дъбовете
прастари” – стражи на полето; сакрално българско пространство, където се срещат
минало и настояще, реалност и мит. Тази земя ражда не само хляба на България,
тя роди и една „самодива на житата” – Дора Габе. Опитаме ли се да видим
поетесата някъде там, из добруджанските простори, в онова „някога”, за което тя
самата носталгично си спомня по-късно, сякаш чуваме конски тропот и по прашния
път се задава един жълт кабриолет, а на него смело изправено стои младо,
току-що завърнало се от странство момиче; или пък същата девойка с големи тъжни
очи, елегантно облечена, крачи из тесните добрички улици към училището, където
преподава френски език в началото на 20. век.
Произведенията на Дора Габе ни провокират да видим Добруджа
с душата си – една равнина, която умее да говори. Такава е и основната
концепция на изложбата „Дора Габе – дъщеря на равнината” – да представи
житейската и творческата обвързаност на поетесата с нейната родна Добруджа. За
Дора Габе това е свещената земя на детството: с прастарите дъбове, с бащината
къща, с кучето, което чака на двора, с китарата на мама и книгите на татко. В
същото време обаче Добруджа е и голямата ѝ болка, тя е родният кът, насилствено
откъснат от тялото на Родината. Земята на детството става за нея житейска и
творческа съдба. Решена във виолет – любимия „декадентски” цвят на Дора Габе,
експозицията прави опит материално да илюстрира, да представи чрез форми и
багри богатия, разнолик и деликатен душевен свят на поетесата. В основата на
изложбата е положена творческата дейност на Дора Габе: писател и поет за
възрастни и деца, преводач и общественик, интелектуалец и учител на по-младите.
Фотодокументалната част се състои от 15 табла, чието създаване е финансирано
изцяло от Министерството на културата. Тя се базира на богатия архив на
Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич, който е част от Регионален исторически
музей – Добрич.
Авторите на експозиция са убедени, че поетесата наистина е
„станала безсмъртна”, че действително е „на всички поколения връстница”, че
много деликатно и днес тя ни учи да бъдем достойни хора и граждани, да умеем да
сме фини, но и да отстояваме смело позициите си, да добием мъдростта да се
радваме на всеки миг от живота, да търсим красотата и винаги да се стремим към
нея. Защото може би трябва да умеем да живеем с утопията на любимия ѝ автор
Достоевски, че „красотата ще спаси света”.
д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан
Йовков“ – Добрич