 |
| Оногур Сн.tripmondo.com |
Любка Бобчева дохожда в Добрич в края на 1957 година и начаса се заема
да стяга първата музейна сбирка в града. Събирателската работа й отнема три години.
През това време тя слага началото на научните търсения в региона. Пространна
диря оставят откритията й на нос Калиакра, на прабългарското селище край
Топола, на тракийските некрополи при селата Черна и Кръгулево… Може би
най-висока е заслугата й, че извади на бял свят голяма част от историческото
минало на Добрич. Оригинална и несравнима до днес е книгата й „Археологическа карта…”.
Дори само заради това, че създаде определена представа за живота по тази древна
българска земя от епохата на неолита и каменно-медната епоха до Средновековието
при Първата и Втората българска държава.
Описаните трако-римски селища, например, възкресяват картината на
времето от 1 до 5 век с главните пътища и крепости, разположени край речните
долини и суходолия. Става ясно, че тук са живели тракийските племена гети и
кробизи. Според римския поет Овидий те отглеждали коне и овце и се срамували да
обработват земята. Считали за чест и гордост да живеят от войни и грабежи.
В този труд Любка Бобчева старателно отбелязва всички селища и крепости,
възникнали край долините в древността. Преди много столетия река Суха, която
минавала през Южна Добруджа, била пълноводна, дори плавателна. Идвала от
югоизток, от хълмовете над Варна, извивала западно от Добрич и обикаляла около
седем-осем селища, които лежат на няколко километра едно от друго. Пътят на
реката в северна посока стигал до ръкавите на Дунав и морето. Днес това е
най-дългото речно корито с няколко разклонения в Южна Добруджа.
Много стръмни са бреговете на речното корито край селата Оногур и Балик.
На места в отвесния и висок до 40
метра бряг имало скални жилища, църкви и манастири.
Открити са и крепости от трако-римската епоха. Оногур е населено с татари от
стародавни времена. В някои семейства говорят, че са потомци на род при Аспаруховите
българи.
На брега на река Суха, където е сега село Абрит, се издигал град
Залдапа. Името му е от местен трако-гетски произход и означавало „жълта,
студена вода”. Градът се намирал на главния римски път през Малка Скития и
стигал до Марцианопол (Девня). Днешните историци в Добрич наричат Залдапа
„добруджанският Помпей”. Измеренията му се виждали от Космоса.
Според Любка Бобчева, древните
хронисти, например, сочат, че Малка Скития (Южна
Добруджа) е родно място на войнишкия римски император
Максимин Тракиеца. Знаем още, че е син на бедни овчари-гети. Човекът имал
внушителна външност – ръст над два метра и изключителна физическа сила. Сигурно
е раснал край реката и лесно прескачал от единия на другия бряг.
Драгни
Драгнев