Наричаме го
най-българския художник. В неговите портрети на моми, в жътварките и мадоните,
в маковете и ябълките, търсим „миниатюрния“ портрет на България.
На преклонна
възраст Майстора споделя: „Едва стигнах до скиците, и животът си отиде...
Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята... „
По повод
годишнината от 14 август в Художествена галерия – Добрич са подредени живописни
платна на художника. Посетителите могат да видят негов автопортрет, както и
табла с фотоси от живота му, притежание на Галерията.
Владимир
Димитров - Майстора е роден на 01 февруари 1882 г. в с. Фролош, Кюстендилско.
През 1889 г.
семейството му се преселва в Кюстендил, където Майстора завършва началното си
образование и прогимназия. Ранната му младост преминава при тежки материални
условия и труд. Сменя няколко професии - известно време работи като бояджийски
и ханджийски чирак, вестникопродавач.
Талантът му
не остава незабелязан и през 1903 г. открива първата си изложба в
кюстендилското педагогическо училище. Към спечелените пари от продажбите
неговите съграждани прибавили и доброволно събрани суми, и така го подпомогнали
да замине за София, където постъпил в Художественото индустриално училище в
класа на Иван Мърквичка. Той е сред най-ярките представители на създаденото
през 1919 г. дружество „Родно изкуство“.През 1922 г. Майстора открива първата
си изложба в Царския манеж, и тя бързо се превръща в културното събитие на
София. Със събраните пари заминава за Италия по покана на художника Борис
Георгиев. Там среща американския меценат Джон Крейн, Той предложил на художника
най-неизгодната сделка както се оказва по-късно – срещу 40 000 лири
американецът откупил картините, които Майстора щял да нарисува в следващите
четири години. Меценатът финансирал и три пътувания на художника – до САЩ, до
Истанбул и до Италия. Джон Крейн придобива от живописеца около 80 картини, а
самият договор е прекъснат през 1931 г.
Близо 27
години Владимир Димитров - Майстора работи в своя роден Кюстендилски край, в
село Шишковци. Рисува селския бит, народните обичаи и празници, търси
характерните особености на българския национален тип и връзката между хората, и
природата. Още приживе негови произведения са показвани в Италия, САЩ,
Германия, Чехия, Русия, Индия, Китай, Полша, Румъния, Белгия и др. Той става
световно известен, а за приноса си към българското изкуство получава редица
отличия: Медал за наука и изкуство, орден „Кирил и Методий“ I-ва степен и е
удостоен със званието „Народен художник”.
Вл. Димитров
- Майстора умира на 19 септемвери 1960 г., оставяйки като наследство за всички
българи едно несметно богатство от цветове, иконография и декоративизъм на
националните черти във всяка една от картините си.
Екип на Художествена галерия - Добрич