Има едно парче земя, за което днес малцина българи се
сещат. Това е Северна Добруджа – забравената българска земя! Християни от Варна и Добрич усетиха духа на
отминалите времена при
посещението на манастирите в Северна Добруджа.
Първият
посетен манастир в Северна Добруджа бе Челик Дере. Той се намира във
Фрекатей окръг Тулча и е един от най-известните православни женски манастири в
Добруджа. Челик Дере е кръстен на близката река, което в превод от турски
означава "река от стомана". Хората, които са построили църквата от
Трансилвания и Бесарабия са били свещеници, които са живели по планинските Атон
в Гърция. В манастира се намира Чудотворна икона на Исус Христос – иконата,
която се почиства сама, иконата на Дева Мария-оцеляла при два пожара.
Манастирът
"Кокош" е на 6 км северно до
селото - значим паметник на културата. Според акад. Стефан Младенов "кокош"
е старата българска дума за петел, както е изобразен на резбован висок дървен
кръст, стоящ върху постамент в двора на манастира. Това е най-старият запазен мъжки манастир в
цяла Добруджа. Той е построен през 30-те години на 19 век от български монаси,
договорили закрилата на местния турски бей. Върху повредена каменна плоча в
старата част на манастира се чете български надпис за построяването му. Първата
църква е издигната в 1833г. Втората с 30 метрова камбанария е от 1853г. През
1971 г. е направено важно откритие, година след проливния дъжд са открити
мощите на мъчениците: Зотик, Аттал, Камас и Филип. Археолозите се установи, че
те датират от година от 303 до 304, от времето на голямо гонение на Диоклециан.
Поради тази причина, мощите са били поставени с чест в църквата на манастира.
Третият
посетен манастир бе Саон. Тази сграда е островче създадено от човек в
сърцето на дивата природа. Намира се по крайбрежието на блатата на езерото
Telnicea, на няколко километра от границата с Украйна и бреговте на Дунав.
Природата там е кралица и не е странно да видите чапли, тъмни чапли и дори
пеликани в близост до монашеския комплекс. Строителството на манастира е
породено от група монаси от манастир Челик – Дере. Завършен през 1846 г., Саон
е дом на вярващи, които се влючват в поддръжката на манастира, отглеждането на
животни (главно пауни), плодове и зеленчуци и приготвяне на храна за гостите от неуморният труд на монахините.
Добруджанци
посетиха и поклониха в българските
църкви
„Свети Георги” и „Свети Никола”
в град Тулча.
Снимки от посещението на манастирите можете да видите тук.
Снимки от посещението на манастирите можете да видите тук.