Театърът на Българската армия представи снощи в Добрич комедията на Уилям Шекспир "Много шум за
нищо".
Шекспир? Двадесет години на една сцена? В България? Да, през Декември 1997г. режисьорът Красимир Спасов и трупата на Театър „Българска Армия” поставят началото на тази двадесетгодишна история – без прецедент в България, която по-късно се превръща и в част от Историята на самия театър.
През годините над 250 000 зрители са се смяли до сълзи, аплодирали и любували на майсторството на няколко звездни актьорски поколения. Едни от водещите български актьори Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Георги Къркеланов, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефания Колева и Кристина Янева правят своя театрален дебют на сцената на Театър „Българска Армия” в „Много шум за нищо” през 1997 г. Близо двадесет години по-късно Евелин Костова и Асен Кобиларов също стават част от трупата на Армията с роли в същата Шекспирова комедия. Поколения актьори влизат в образите на „влюбени, които с дяволита усмивка разрешават дребните си любовни недоразумения в един враждебен и хаотичен свят” – както с любов ги описва режисьора Красимир Спасов. Сред тях са Гергана Данданова, Ненчо Илчев, Георги Новаков, Стойко Пеев, Вълчо Камарашев, Иван Ласкин, Йоана Буковска, Лидия Инджова, Цветан Даскалов, Йордан Ръсин и Калин Иванов.
Най-много са актьорите, влезли в образа на Клавдио (Камен Донев, Боян Младенов,
Деян Георгиев, Асен Кобиларов). Но има и персонажи – късметлии, които през всичките 20 години са се играли от един и същ актьор. Това са героите на Веселин Ранков, Милен Миланов и Мимоза Базова.
„Много шум за нищо” се превръща в История за Театър „Българска Армия”. История, в която наред със спомените от препълнените салони, феновете и турнетата остават и тежките моменти от загубата на велики актьори, колеги, приятели – учители в актьорската игра. И днес – 20 години по-късно всички си спомнят за Мирослав Косев, Илия Добрев, Асен Кисимов, Петър Гюров и Стоян Стоев. Техните образи оживяват през годините с актьорите Сашо Дойнов, Мирослав Пашов и Йордан Алексиев.