Областният конкурс „Нарисувай приказка" по творба на Дора Габе има своите победители

Приключи Областният конкурс „Нарисувай приказка“ по творба на Дора Габе 2018. Жури в състав: Магдалена Трифонова – уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков" – Добрич, Милена Алджабари – художник, педагог в Художествена галерия – Добрич, Стела Славова – художник, ръководител на Ателие по изобразително изкуство „Стела и Дара" при Общински младежки център „Захари Стоянов" – Добрич, разгледа постъпилите 154 рисунки и присъди следните награди:

В ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 3 – 5 ГОДИНИ
Специална награда
Ария Сабри Исмаил
ЦДГ № 9 „Пчеличка"
за рисунка по стихотворението „Хор"
Първа награда
Димитър Ивов Иванов
ЦДГ №9 „Пчеличка"
за рисунка по разказа „Трамвай"
Втора награда
София Йорданова Иванова
ЦДГ №9 „Пчеличка"
за рисунка по стихотворението „Мартенички"
Трета награда
Антоанита Радославова Михайлова
ЦДГ №26 „Звънче"
за рисунка по стихотворението „Баба"
ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 6-7 ГОДИНИ
Специална награда
Мартин Симеонов Хинев
ЦДГ №27 „Славейче"
за рисунка по стихотворението „Катето и Джори"
Първа награда
Тимур Озеюр Мурат
ЦДГ №18 „Дора Габе"
за рисунка по стихотворението „Конче-вихрогонче"
Втора награда
Симона Искренова Иванова
ЦДГ №27 „Славейче"
за рисунка по стихотворението „При мама и при татко"
Трета награда
 Елица Деянова Линковска
ЦДГ №10 „Слънчице"
за рисунка по стихотворението „Най-обичам"
Награждаването на отличените участници ще бъде на 3 май 2018 г. от 16.30 ч. във фоайето на Дом-паметник „Йордан Йовков". 
Изложба с най-добрите рисунки от конкурса ще бъде експонирана до 21 май 2018 г. в Литературния музей.
Екипът на РИМ – Добрич благодари на всички участници в конкурса, посветен на 130 години от рождението на поетесата!

150-годишна печатарска преса ще работи в музея на Йордан Йовков в Добрич

Близо 150-годишна печатарска преса ще започне да работи в дома-паметник "Йордан Йовков" в Добрич, съобщиха от Регионалния исторически музей. С пресата, която е във фоайето на дома, ще могат да бъдат отпечатвани текстове-послания на класика на българската литература, които посетителите ще отнасят като своеобразен сувенир от храма на словото. Наборът от букви за пресата, която е дарена от родственици на някогашния собственик на

Върбан Радилов

печатница Върбан Радилов, обаче не достига. Затова музеят обявява дарителска кампания за печатни букви, но и за други вещи-символи, свързани с историята на ръкописната и печатната книга - мастилници, пера, писци, калеми, поясни Магдалена Трифонова - уредник в литературния музей.

За дарителската кампания, която ще продължи през целия юни, се очакват и стари, но работещи пишещи машини. С дарените предмети в музея ще отвори врати образователен център, който ще насърчи децата да четат, да пишат на ръка, а и да видят "дуела" между традицията на перото и новаторството на компютъра, съобщава БТА.

Уникална изложба на Националния литературен музей

Националният литературен музей представя в Добрич своята изложба „Литература и памет“, събрала най-ценни експонати от фондовете на музея. Тя ще бъде открита на 20 април 2017 г. от 17,00 ч. в Дом-паметник „Йордан Йовков“.

Посетителите ще видят знакови експонати – сребърната лира от музея на Иван Вазов, пишещата машина на Пенчо Славейкови, мастилницата на Алеко Константинов, възстановка на част от кабинета на Пейо Яворов, непоказвани експонати от музеите на Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Емилиян Станев, Стилиян Чилингиров и др.

Един от акцентите на изложбата е масата, част от интериора на Славейковия дом, на която през април 1879 г. е подписана Търновската конституция.

Изложбата е подредена хронологично, следвайки, от една страна, летописа на музея. В същото време обаче тя предлага и друг, различен прочит през историята на подбраните експонати.

Опитвайки се да разчупят общоприетото, че за един писател най-важни са книгите му и досегът с неговото творчество, авторите на изложбата показват и онази памет, закодирана във вещите – от Лирата на поета и венеца на неговата слава, до револвера на смъртта. От телефона на Иван Вазов, от който той искрено се е страхувал, до ловните принадлежности на Емилиян Станев. От нежния лиризъм на „Рисунка“ от Владимир Башев до музиката, обвила стиховете му. Не е подмината и връзката на литературата с киното – екранизации на известни български романи. От фондовете на музея са подбрани и ценни образци на изобразителното изкуство: картини на известните български художници Иван Мърквичка, Георги Евстатиев, Константин Щъркелов, Илия Петров и др., чието творчество е вдъхновено от произведения на български писатели.

Изложбата ще гостува в Добрич до 15 юни 2017 г., като до 30 април може да бъде посетена всеки работен ден от 8,30 до 17,30 ч., а от началото на месец май – всеки ден от 9.00 до 18.00 часа.

Литература и вино на 15 февруари

Представят книга на д-р Ангел Джонев

На 2 септември 2016 г. (петък) от 17.30 часа във фоайето на Дом-паметник "Йордан Йовков" ще бъде представена издадената от Регионален исторически музей - Добрич книга на уредника от Регионален исторически музей - Кюстендил д-р Ангел Джонев "Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война / 1915 - 1918 г. /".  
Изданието представя бойния път на полка, факсимилета на документи, множество снимки и списък на загиналите. Целта е да се популяризира участието на полка в освобождението на Вардарска Македония, Беломорието и Добруджа. Той е бил съставен предимно от военнослужещи, мобилизирани от Кюстендилско и Радомирско.
Книгата е финансирана от Община Кюстендил и Регионален исторически музей - Добрич.

Ангел Симеонов Джонев е роден през 1971 г. в гр. Кюстендил. Завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „История и география”. След дипломирането си работи в Регионален исторически музей – Кюстендил, като заема длъжностите екскурзовод, уредник, научен сътрудник и заместник-директор. През 2006 – 2007 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски” подготвя дисертация на тема „Македония в железопътната политика на България (1878 – 1918 г.)” и след успешна защита му е присъдена степен „Доктор по история”. Избран е за главен асистент в научната група на музея. Автор е на редица монографии, студии, статии, албуми, постоянни и временни изложби на теми, свързани със следосвобожденското развитие на България и Кюстендилския край. Последната му книга е озаглавена „Отиваха юнаците, отиваха. Петдесет и трети пехотен резервен полк през Първата световна война”. В нея е описан бойният път на тази част, която взема дейно участие в освобождението на Добрич и Добруджа. Изданието е финансирано от Община Кюстендил и Регионален исторически музей – Добрич. 

АНГЕЛ ДЖОНЕВ

ОТИВАХА ЮНАЦИТЕ, ОТИВАХА

ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ ПЕХОТЕН РЕЗЕРВЕН ПОЛК ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(1915-1918 Г.)

Резюме

През трите години на съществуването си Петдесет и трети пехотен резервен полк преминава по основните бойни полета на Балканите. Ако формално се спазят географските граници на полуострова, даже излиза и извън тях. Миналото му се завърта в един своеобразен кръг от Кюстендил и Радомир и пак дотам. В края на началото му стои Бело поле, а в началото на края му Добро поле. Бойният му през 1915 г. път преминава на запад и юг в сражения във Вардарска Македония - Голак, Калиманци, Злетовска река, Велес, Голешница, Клепа, Голашец. След зимен престой при с. Смоквица частта е прехвърлена на изток на позиции по Беласица. През лятото на 1916 г. от Рупелското дефиле настъпва по Струма на юг в Беломорието. Бързо обаче е прехвърлен на север в Добруджа. В новата война срещу Румъния участва в битките при Добрич, Кубадин, Ташавлу, Бабадаг и влиза като освободител в последния град и в Тулча. Изпратен е още по-на север на фронта при р. Серет, където защитава позициите през почти цялата 1917 г. По дълъг маршрут на запад и юг през Янка-Бузъу-Питещ-Крайова-Турно Северин-Оршова-Тимишоара-Нови Сад-Белград-Ниш-Велес е разположен на Южния фронт в завоя на р. Черна на кота 1050. Там отново защитава позициите през повече от половината на 1918 г. Изпратен е в най-опасния участък, в района на Добро поле, където получава трънения венец на славата. Отстъплението му назад към Кюстендил и Радомир не може да помрачи бойните подвизи и постижения през само тридесет и седем месечното му съществуване.

По това време той преминава по четирите посоки българското землище - Македония в трите й дяла, цяла Добруджа и Поморавието. Влашко, Банат и Шумадия са другите географски области, които виждат славните юнаци от Петдесет и трети полк. България, Сърбия, Гърция, Румъния и Австро-Унгария са държавите, на чиято юридическа територия те стъпват. Неизброими са националностите на враговете от фронтовия Вавилон на Съглашението, с които се сражават. Сърби, французи, англичани, руси, румънци са сред основните им противници, но кой знае какъв е произходът на много от хората рекрутирани от обширните империи на Антантата. Само сбирката от нации прави войната планетарна с геополитически цели.

България участва в този най-голям дотогавашен въоръжен конфликт в историята на човечеството с развятото знаме на националното обединение. Едно величаво усилие, започнато през Възраждането и първите десетилетия на възстановеното Отечество. Петдесет и трети полк участва на всичките освободителни мисии във Вардарска Македония, Беломорието и Добруджа. Макар военновременно, България постига преследваната цел и в един малък отрязък от време фактически събира основната част от своя народ и територии в една държава. Под контрола й са предели, надхвърлящи санстефанския идеал. Постигнатото обаче не го замества и не се превръща в ново стремление. И двата са кратковременни, но първият устоява, без да е собствено постижение. Временните граници от световния конфликт са безспорен български успех, но потънал в забвението на миналото. Те са постигнати с невероятни усилия и с цената на стотици хиляди убити, ранени и осакатени. Черните забрадки значително се увеличават и се надвесват над пъстрите премени на народните носии. Сираците и вдовиците се намножават. Кой може да каже колко са неродените деца? Погромът изпепелява изграденото и постигнато с толкова много кървави усилия. В наново завзетите от противниците земи остават гробовете на падналите герои. Къде са те, защо са потънали в бурени и забвение? Може ли наследниците им или случаен минувач да се преклони на безпримерният им подвиг? Едва ли?! Победителите на Балканите си отмъщават и на умрелите. Костите им обаче очертават границите на българския национален идеал.

Първият век разделя Петдесет и трети полк от заслуженото му място в историята. Останали са в наличност немного папки с документи, отделени броеве от вестници, книжка с библиографска рядкост и множество пожълтели фотографии. Намират се по някоя вещ, оръжие, мундир, пагони и потъмнели ордени. От юнаците - и от загиналите и от преживелите тогава, но всички в отвъдното днес е останалa само прах. Забравен е заветът да се разказва и предава на поколенията. Затихнал е гръмовитият повик на славния им предводител генерал Константин Ламбринов - „Момчета, България загива, напред!!!”. Нищо не е, каквото е било.

Но ако в началото е словото, то и на края стои словото. За достойните синове на България, за героите от Кюстендилско и Радомирско, за тези от другите краища на Отечеството, за откъснатите им събратя от Босилеградско, всичките строени под знамето на Петдесет и трети полк, е този спомен. Той е и за забравилите ги наследници, за нищо незнаещите, за нещо подочулите и оттук-оттам попрочели. Също е за малкото добре осведомени, за укрепване на познанието им. Той е преграда пред забвението, устои на паметта, словесен паметник на Петдесет и трети полк. Тази бойна част, на която признателните българи нарекоха селища в Добруджа с названията Рилци и Полковник Ламбриново. Същите потомци изписват имената на падналите юнаци по паметните знаци в градове и села. Не е много, не е и малко, но трябва да се прави още. Заслужава си усилието да се издигне познанието за „хвърковатия” за българите и за „железния” според германците полк.