Време е за промяна... Време е за истини...

1 ноември в Добрич започна с тържествен водосвет, отслужен от добрички духовници в храм „Света Троица“. Малко по-късно бяха положени цветя на Паметната плоча на Първото взаимно училище в Добрич. През целия ден добричлии поднасят цветя на паметниците и паметните плочи на народните будители – книжовници, учители, културни дейци и просветители. Кулминацията на програмата бе тържеството в Огледална зала „Нели Божкова“, където на официална церемония бяха връчени годишните награди „Добрич“ в областта на културата и науката.

Кметът на Добрич Йордан Йорданов поздрави добричлии, като поместваме цялото му слово, произнесено на официалната церемония при връчването на наградите „Добрич”.

Днес – на 1 ноември, Денят на народните будители, именно на този ден ми се иска да признаем, да дадем шанс на една истина: Будителството не е празник… Будителството не е история, не е минало... Будителството не може да бъде рамкирано, обвързано с дати. Будителството е енергиен взрив, търсещ настойчиво своята последователност в път, заченат с осъзнатост и търпение... Път, избиран от най-светлите умове и сред нашите предци. И още тогава – в далечното минало, те са търсили сигурност в онази сетивност, която очертава индивидуалността, докосвайки тънката линия на съпричастност със социума, предопределен ни още с идването на тази земя...  Линията, която ни вгражда в една нация, пропътувала хилядолетна история... Белязана с будността на стотици достойни люде, самоопредeлили се като българи... Българи с отредената мисия да изведат през вековете един народ, към който и ние – присъстващите в тази зала, принадлежим. Народ, пропътувал векове с нескончаемата приемственост в делата на будните... И всяко време е търсило и откривало своите будители ... Преопределяло ги е със своите потребности ... И будителите са били безпрекословният императив в дните на безпътица… В онези дни, когато усещането за свързаност с нацията, усещането за национална принадлежност безспорно е било опорната точка при себеоткриването, при самоопределението... И времето е родило учителите, дали усета за сигурност, предоставяйки четмо и писмо... И се явяват братята Кирил и Методий. Следвани от Климент Охридски, Сава, Наум, Ангеларий и хилядите, попили духовната енергия в Охрид, Преслав и Търново, с която зареждат дедите ни ... Докосването до грамотността, осъзнаването на националната принадлежност е родило потребността от отстояването ѝ... И един монах създава „История славянобългарска”... И съзрява чувствеността за независимост, за свобода... И на земята ни идват Ботев, Каравелов и Левски... И още, и още, и още...

Но сега... Сега, когато грамотността не е недостижима, не е блян. Сега, когато информацията ни залива, интервенира, обсебва делника ни...  Сега времето ни налага да преосмислим идеята за будителството... И с неоспоримата признателност и благодарност към тези, които са ни съхранили като нация, но и силни с  откровението си, ми се иска да се докоснем до новите измерения на будителството... Новите измерения, преодолели ограниченията, маркиращи нации и държави.... И да ги открием в силата на  онези, осъзнали енергийната си същност, в стремежа им за личностно духовно израстване...

Време е за промяна... Време е за истини... Време е всеки да се изправи сам пред себе си... И да поеме отговорност... Да поеме отговорност за мисълта си, за действията си, за осъзнатостта си... Време е за будност...

И нека потърсим будителите на нашето време сред тези, които адмирират свободата на духа - силни, непокорни, търсещи, отговорни... Сред тези, които нямат претенциите за лидери,  но поразяват с  уникалността си, със светлината, която носят, с достойнството си, с мъдростта си... Време е за будност... Време е...

Индивидуалната награда тази година бе присъдена на Елена Карабельова, вокален педагог на Студио за поп-рок певци „Сарандев“ при Общински младежки център „Захари Стоянов“, наградата за млад творец е за Александър Петров, ученик в 9 клас на ЕГ „Гео Милев“, автор на стихосбирката „Следобедна усмивка“, носител на награди от национални литературни конкурси и много отличия от конкурси за поп-пеене. Колективна награда тази година не бе присъдена.

Грамоти за принос в науката и в духовното развитие на град Добрич: гл. ас. д-р инж. Красимира Загорова – преподавател в Добруджански технологичен колеж и в Технически университет град Варна; проф. д.н Димитър Дойнов Генчев –  Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево; доц. д-р Цветолин Недков – главен уредник в Регионален исторически музей – Добрич, автор на приносни изследвания за историята на Добруджа; проф. д.м.н д-р Енчо Калчев – един от най-авторитетните хирурзи в страната с принос за развитието на здравеопазването в Община Добрич и учен с изключителни постижения; Атанас Генчев – музикант и основател на ПФА „Добруджа“, диригент на Смесен хор „Лира“ при Дом за стари хора – Добрич; Атанас Стоянов – управител на Издателство „Матадор 74”; Венцислав Рачев – преподавател по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”, поет; Колеж – Добрич към Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ – утвърден център за подготовка на висококвалифицирани специалисти за Североизточна България в различни области на висшето образование; Екип от специалисти на Регионален исторически музей – Добрич – за  изключителен принос в националните чествания, посветени на войните от началото на ХХ век; Клуб за творческо писане „Литературна къща“ – Добрич с ръководител Генка Петрова – за високи постижения и награди от национални литературни конкурси, за активно участие в културния живот на Добрич; Екип на сп. „Антимовски хан“ – за осъществени  културни събития, които определят визията на Добрич като културен център; Смесен хор „Лира“ при Дом за стари хора – Добрич с диригент Атанас Генчев – музикална формация, която скоро ще чества своята 10-та годишнина, с много участия и награди от регионални и национални фестивали и конкурси; Народно читалище „Романо дром – 2002 г.“ с Марияна Георгиева – секретар – за изключително ползотворна дейност в областта на културата и образованието и в осмисляне на свободното време на деца и младежи от Добрич и региона, за успешна работа за интеграция на ромските деца и младежи; Представителен фолклорен ансамбъл „Добротица“ при Общински младежки център – Добрич с главен художествен ръководител и хореограф Александър Александров – за високи награди и признания от фестивали и конкурси.

Празничен музикален поздрав поднесоха младите дарования Мартин Зайранов – цигулка, Александър Зайранов – цигулка и Звезделина Тодорова – роял.

Снимки от връчването на наградите, можете да видите тук.

Регионална библиотека „Дора Габе” представя Колекция „Редки и ценни издания”

От  1 ноември – Ден на народните будители, потребителите на Регионална библиотека „Дора Габе, граждани и гости на град Добрич имат достъп до част от Колекция от Редки и ценни издания, които библиотеката притежава и съхранява през годините. Колекцията се помещава в зала 201, заедно с библиотечна колекция „Дора Габе” и има специален режим на ползване – всеки делничен ден от 10.00 - 12.00, 14.00 – 16.00 ч., с писмено заявление и разрешение от ръководството. С цел опазване културно-историческото наследство, оригиналните документи не се изнасят от библиотеката, не се репродуцират и се ползват само в читалнята на сектор Краезнание.

Част от стратегията на най-голямото книгохранилище за област Добрич е събиране, съхраняване и общодостъпност на писмената памет. Книгите от колекция „Редки и ценни издания” се отличават от другите книги в основния фонд на библиотеката по различни белези - отдалеченост на времето на тяхното издаване, формата и размерите, начина на оформление, особености при отпечатването и подвързията, ограничеността на тиража. Тук се съхраняват книги с особено голяма ценност на съдържанието или в неповторимостта на изданието.

Фондът от „Редки и ценни издания”, организиран на колекционен принцип, включва български старопечатни книги, които имат съществено значение за българската история и култура, издадени до 1878 г., български и чуждестранни издания, от края на 19 и началото на 20 век, периодични издания, справочници, карти, документи с уникално оформление, библиофилски издания, първи издания, миниатюрни издания, книги с автограф и др.

Сред най-ценните притежания на Регионална библиотека „Дора Габе” е „Царственик или история болгарская” на Христаки Павлович, отпечатана през 1844 г. в град Буда (дн. Будапеща), първото печатно издание на един от вариантите на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Книгата е подарена на библиотеката от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Важна част от колекцията е  „Кириакодромион, сиреч „Неделник”, познат като „Неделник” или „Софроние”, първата печатна книга на новобългарски език, съставена от Софроний Врачански и издадена през 1806 г. „Неделникът” претърпява три издания до Освобождението и библиотеката притежава второто издание от 1865 г. Сборникът съдържа списък с имената на родолюбивите спомоществователи за издаването му. Изданието „Балчов вечен календар”. Търново, 1897 е един от много търсените в края на 19 век календари. Авторът Балчо Нейков е роден в Северна Добруджа. Популярният за времето си календар съдържа мислите, мечтите и страховете на някогашните българи, предимно от Северна Добруджа. Календарът излиза благодарение на предплатилите спомоществователи в ограничен тираж, между които са и земляци на Нейков от Тулча и Бабадаг.

Най-старото издание, притежавано от библиотеката е поемата „Орлеанската дева” на Волтер, отпечатано в Париж през 1792 г. В колекцията е включено първото издание в непълен вариант на „De Profundis: Глас от бездната” на Оскар Уайлд, издадено в град Шумен през 1914 г. на български език.

Посетителите могат да разгледат и да се докоснат до издания с общонационално значение като първо издание на том 1 от „Записки по българските въстания” на Захарий Стоянов. Пловдив, 1884 г.; издание по случай отбелязването на хилядолетие от кончината на Св. Методий „Тисящелетний спомен на светите равноапостоли Методия и Кирилла – просветители славянски”. София, 1885 г.; първо издание на т. 1 от Съчинения на Любен Каравелов, редактирани от Захарий Стоянов и отпечатани в Русе през 1886 г.; публикуваната за първи път част от романа на Иван Вазов „Под игото” в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1890 г.; първо издание на т. 1 на „Строители на съвременна България” от Симеон Радев. София, 1910 г.

Важна за библиотеката е Антологията „Отбор песни от размирните години 1912 – 1917” на Хараламби М. Златанов и др., издадена в София през 1917 г., с публикувани за първи път стихове на голямата българска поетеса, добруджанката Дора Габе.

Интерес представлява първият български албум „Български народни шевици“, двуезично издание /на български и френски език/ на Министерство на търговията, промишлеността и труда през 1913 г. Българският художник Стефан Баджов е един от първите, които в следосвобожденска България получават висше образование по изобразително изкуство. В албума, съвместно с писателя и етнограф Стефан Костов изследват и систематизират стари български бродерии и представят образци от Северозападна България – Софийско, Врачанско, Видинско от различни епохи до и след Освобождението. Много от образците вече са изчезнали.

В колекцията намират място и произведения, свързани с Добруджа от Йордан Йовков, Печо Господинов, Яни Калиакренски, Иван Пенаков, Асен Кемилев и др.

Съхраняваното в Регионална библиотека „Дора Габе” книжовно наследство представя част от българската и световна история и култура, отразени в писаното слово. Библиотеката ще продължи да добавя в колекцията всеки оригинален и стойностен документ, постъпил във фондовете ѝ, за да бъде съхранен за идните поколения.

Изложба „Будителите на Добруджа”

В навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители, Регионална библиотека „Дора Габе” организира изложба на библиотечни документи „Будителите на Добруджа”, посветена на 160 г. от рождението на Райко Цончев, родолюбец и дарител и 150 г. от рождението на свещеник Павел Атанасов, фолклорист от Добруджа. Експозицията, посветена на двамата добруджански народни будители съдържа: книги, сборници, периодични издания, фотографии, архивни  документи от фонда на Сектор Краезнание на библиотеката.
В изложбата са намерили място множество документи, свързани с живота и делото на свещеник Павел Атанасов и Райко Цончев. Представени са книгите на Любен Бешков - „Добруджа през вековете”, „Добруджанци в науката, изкуството и културата”; на  Атанас Пеев - „Отец Павел Атанасов - добруджанец с възрожденски дух”, Забравени страници”, „Добруджанци се смеят”, „Сродени с Добруджа”, „Личности и събития”; на Йордан Дачев - „Добруджа възпява себе си”, „Личности”, „Влогове” и др. Интерес представляват произведенията на отец Павел Атанасов - „Текли са девет чешми” от 1955 г., с включени добруджански народни песни, събрани, преработени и оформени от него ; „Народностни материали за Добруджа”, ръкописа „Из историята на Добруджа”. Представени са и документи, дарени от дъщеря му Иванка Попова – спомени на баща ѝ, свързани с Добруджа, както и нейни спомени.
Празникът на народните будители за първи път се чества на 1 ноември 1909 г. в Пловдив. През  1945 г. е забранен и от 1992 г. отново се възражда като официален празник на България. За първи път в Добрич и Добруджа, Денят на народните будители е отпразнуван на 1 ноември 1940 година. Добричката учителка Блага Александрова произнася реч след молебена пред гражданството и учащата се младеж в Добрич.
Свещеник Павел Стоянов Атанасов е виден краевед, фолклорист и общественик. Роден е на 30 ноември 1867 г. в село Ези бей (Паскалево, Добричко). Завършва III-ти прогимназиален клас в добричкото българско училище при даскал Стамат Миров. От 1885 до 1899 г. обикаля добруджанските села като учител и тогава, а и по-късно като свещеник основава навсякъде училища, читалища и самодейни младежки театрални трупи. През 1899 г. е ръкоположен за свещеник в родното си село. Още през първите си учителски години започва да събира из добруджанските села и да записва народни песни, хора, поговорки, гатанки и други фолклорни материали. През 1955 година е удостоен със званието „Заслужил деятел на народното изкуство”. Дядо Павел умира на 10 юли 1960 година. От 2000 г. Дружеството на краеведите в Добрич носи името „Отец Павел Атанасов”.
Райко Цончев Райков е най-големият дарител и благодетел на Добруджа.  Роден на 1 ноември 1857 г. в град Елена, а по-късно се преселва със семейството си в Хаджиоглу Пазарджик (Добрич). Учи в училището при църквата „Света Троица”. Райко Цончев  развива разнообразна търговска дейност, банкерство, както и активна обществена дейност: два мандата е общински съветник, член на църковното настоятелство на  църквата „Света Троица”, член на Строителната комисия за изграждане на новата сграда на същата църква. Райко Цончев прави много дарения. На 21 февруари 1905 г. подарява 30 000 златни лева на Добричкия общински съвет за построяването на  класното училище , на църквата „Света Троица” в Добрич дарява 5 000 златни лева. Още през 1907 г. Добричкият общински съвет преименува улица на неговото име, а през 1909 г. - и Добричката мъжка прогимназия. Днес  Частна профилирана гимназия по туризъм и предприемачество носи името „Райко Цончев”.
Изложбата може да бъде разгледана от 30 октомври до 17 ноември 2017 г. във фоайето на Регионална библиотека „Дора Габе” в Добрич.

Община Добрич връчва годишните награди „Добрич” на 1 ноември

Годишните награди „Добрич“ в областта на културата и науката се връчват всяка година и имат за цел да удостоят с публично признание творци, учени и дейци на изкуството и културата от град Добрич за ярки постижения и принос в развитието на сценичните изкуства, визуалните изкуства, културното наследство, книгите, четенето и библиотеките, медиите и науката, за дейност, пряко свързана със съвременни събития или живи традиции, с идеи и художествени произведения с изключителна универсална значимост. Правилникът за присъждане на Годишните награди „Добрич“ е приет с Решение № 34-12 от 29.07.2014 година на Общински съвет град Добрич и е на основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.18, ал.1 и ал. 2, т.7 от ЗЗРК.

Наградите се връчват на специална церемония по повод 1-ви ноември – Ден на народните будители, организирана от Община Добрич.

След направените предложения т. г. комисията по оценяване и присъждане на Годишните награди „Добрич“, назначена със заповед №1187 от 13.10.2017 г. на кмета на Община Добрич,  определи следните награди:

Индивидуална награда – Елена Карабельова -  вокален педагог на Студио за поп-рок певци „Сарандев“ при Общински младежки център – Добрич;

Награда за млад творец – Александър Петров - ученик в 9 клас на ЕГ „Гео Милев“, автор на стихосбирката „Следобедна усмивка“, носител на награди от национални литературни конкурси и много награди от конкурси за поп-пеене.

Колективна награда – не се присъжда.

Грамоти за принос в науката и в духовното развитие на град Добрич: гл. ас. д-р инж. Красимира Загорова - преподавател в Добруджански технологичен колеж и в Технически университет град Варна; проф. д.н Димитър Дойнов Генчев -  Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево; доц. д-р Цветолин Недков – главен уредник в Регионален исторически музей – Добрич, автор на приносни изследвания за историята на Добруджа; проф. д.м.н д-р Енчо Калчев – един от най-авторитетните хирурзи в страната с принос за развитието на здравеопазването в Община Добрич и учен с изключителни постижения; Атанас Генчев – музикант и основател на ПФА „Добруджа“, диригент на Смесен хор „Лира“ при Дом за стари хора – Добрич; Атанас Стоянов – управител на Издателство „Матадор 74”; Венцислав Рачев - преподавател по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски”, поет; Колеж – Добрич към Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ - утвърден център за подготовка на висококвалифицирани специалисти за Североизточна България в различни области на висшето образование; Екип от специалисти на Регионален исторически музей – Добрич - за  изключителен принос в националните чествания, посветени на войните от началото на ХХ век; Клуб за творческо писане „Литературна къща“ – Добрич с ръководител Генка Петрова - за високи постижения и награди от национални литературни конкурси, за активно участие в културния живот на Добрич; Екип на сп. „Антимовски хан“ – за осъществени  културни събития, които определят визията на Добрич като културен център; Смесен хор „Лира“ при Дом за стари хора – Добрич с диригент Атанас Генчев - музикална формация, която скоро ще чества своята 10-та годишнина, с много участия и награди от регионални и национални фестивали и конкурси; Народно читалище „Романо дром – 2002 г.“ с Марияна Георгиева – секретар – за изключително ползотворна дейност в областта на културата и образованието и в осмисляне на свободното време на деца и младежи от Добрич и региона, за успешна работа за интеграция на ромските деца и младежи; Представителен фолклорен ансамбъл „Добротица“ при Общински младежки център – Добрич с гл. худ. ръководител и хореограф А. Александров – за високи награди и признания от фестивали и конкурси.

Церемонията по връчване на наградите ще се състои на 1 ноември т.г. от 11.00 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“. Входът е свободен.

Преди това от 09.30 ч. в Храм „Света Троица“ ще бъде отслужен празничен водосвет, а от 10.00 ч. признателното гражданство ще поднесе цветя на Паметната плоча на Първото взаимно училище в Добрич.

Библиотеката посреща малките си читатели с обновен интериор

В навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители, Регионална библиотека „Дора Габе” обнови интериора на сектор Работа с деца. Слънчеви цветове, цветни стелажи и меки форми за четене в залата за обслужване и Стаята на приказките ще радват децата до 14 г. Голяма част от мебелите са нови, а Стаята на приказките е изцяло подновена -желано място за четения, беседи, драматизации, литературни утра. Обновена е и детската читалня за малчуганите, които предпочитат да ползват литература в сектора.
Промяната е част от мисията на библиотеката да формира положително отношение към четенето при децата от най-ранна възраст и да ги приучи да посещават библиотеката.  Създавайки приятна, спокойна и стимулираща атмосфера, културната институция насърчава децата да се вълнуват от знанието и художествените произведения, да откриват същността на посланията, заложени в книгите.
Фондът на сектор Работа с деца непрекъснато се обогатява  с нова литература, както художествена, така и от различни отрасли на знанието. За малките потребители библиотеката комплектува красиво илюстрирани издания от световната класическа съкровищница, панорамни и триизмерни книги, книги с 3D очила, книги с прозорчета и въртележки, книги със светещи и пеещи страници. Децата сами участват в подбора на литература за закупуване, като правят своите предложения в специална кутия „Искам да прочета”.
Паралелно с предоставянето на библиотечни документи за дома и в читалнята,  сектор Работа с деца провежда целогодишно културни и образователни инициативи с цел ограмотяване, насърчаване на четенето, възпитаване любов към книгата и четенето по библиотечни програми  Детство мое и Различията ни обединяват, а Летен детски клуб „Играй и учи” събира деца от Добрич и гости на града, на възраст от 6 до 14 г. през лятната ваканция.
Посредник между децата и книгата, библиотеката предлага по предварителна заявка:  екскурзии в библиотеката – за запознаване с всички библиотечни сектори и правилата за ползване на библиотеката; тематични беседи; литературни утра; презентации; четене на приказки в Стаята на приказките; тематични викторини; четене на текстове от любими детски приказки и рисуване по прочетеното; драматизации по произведения на любими детски автори; премиери на книги; прожекции; срещи по национални и международни проекти; изложби на детско творчество и на библиотечни документи за деца; тематични витрини; боядисване на великденски яйца; образователни концерти; „Довиждане детска градина, здравей първи клас!” – празник за децата от предучилищните групи; „Всички букви зная, мога да чета”- празнично утро за първокласници по повод завършване на учебната година; час на класния ръководител по избрана тема.

Библиотеката отбелязва 80-годишнината на Атанас Пеев с изложба

В навечерието на 1 ноември – Ден на народните будители, в Регионална библиотека „Дора Габе” бе открита документална изложба по повод 80 години от рождението на уважавания краевед, родоизследовател, журналист, общественик и дарител - Атанас Пеев. На откриването присъстваха д-р Емилия Баева, зам.-кмет „Хуманитарни дейности” при Община град Добрич, г-жа Детелина Николова – областен управител на Област Добрич, почетни граждани, общественици, представители на държавен архив Добрич,  историци, краеведи, граждани. Изложбата представи главен библиотекар Библиотечни фондове и каталози от регионалната библиотеката г-жа Добринка Митева, която връчи на видния краевед поздравителен адрес от името на Директора на библиотеката г-жа Невяна Христова и екип. В него се казва „Като създател и дългогодишен Председател на Дружеството на краеведите в град Добрич, Вие допринасяте за ползотворното сътрудничество на библиотеката с добруджанските краеведи, в стремежа си да съхранява жива връзката, диалога и приемствеността между поколенията в общността. Приемете нашите благодарности  и за ревностния дарителски пример, който давате на обществото, с увереността, че библиотеката е мястото за съхраняване и популяризиране книжовното наследство на Добруджа.”

Документалната изложба включва изследванията на Атанас Пеев „Отломки от миналото”, „Сивковият род”, „Дай, бабо, огънче”, „Ехо от вековете”, „Сродени с Добруджа”, „Добруджански селища с имена на видни личности” , „Кметовете на град Добрич”, „Личности и събития” и много други. Място намират и книги, на които е съставител и редактор, като „Десет години в служба на Добруджа”, „По пътя на живота” , „Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко” и др. Обширна информация за краеведската и обществена дейност на Атанас Пеев посетителите могат да получат в изданията за него: „Добруджанци в науката, изкуството и културата” на Любен Бешков, „Сборник в чест на Атанас Пеев във връзка със 70-годишншната му”, със съставител Марин Ковачев, „ Следи във времето” на Елена Попова и др.

Юбилейната експозиция съдържа публикации на дългогодишния журналист А. Пеев в периодичния печат, в сборниците „Краезнание”, „Родознание” и др.; ръкописи, лични записки от многобройни краеведски проучвания през годините, родоизследователска кореспонденция, слова по повод краеведски събития и землячески срещи и премиери. Изложени са грамоти и отличия, връчвани на краеведа през годините, множество фотографии, лични документи и др., представящи добричкия общественик.

Библиотечни документи разказват за дейността на Дружеството на краеведите в Добрич „Отец Павел Атанасов”, създадено през  2000 г.  по инициатива на Атанас Пеев, което е първото в региона, и на което той е председател до днес. Експозицията представя една малка част от богатия фонд архивни документи, предоставени за опазване и популяризиране от един от най-ревностните дарители на библиотеката Атанас Пеев. Писменото наследство, създадено от добричкия родоизследовател е извор и неразделна част от изследователската дейност на много краеведи и граждани, които посещават сектор Краезнание и проявяват интерес към историята на Добрич и Добруджанския край.

Изложбата се намира в централното фоайе на библиотеката и може да бъде разгледана до 11 ноември 2016 г.

Вижте кой кого номинира за носител на годишни награди „Добрич“ в областта на културата и науката

По повод 1 ноември – Ден на народните будите и Ден на българските учени, Община град Добрич връчва ежегодно Годишни награди „Добрич“ в областта на културата и науката. Съгласно правилника до 20 септември 2016 г. в Община град Добрич постъпиха следните предложения за носители на наградите:

·         Колективна награда

- Регионална библиотека „Дора Габе“ – Добрич, предложението е направено от Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов“ – Добрич и Отдел „Държавен архив“ – Добрич към Д „РДА“ – Варна, ДА „Архиви“;

    - РК „46-и пехотен Добрички полк“ към НД „Традиция“, предложението е          направено от Представителство на СБХ – Добрич, Дружество на Добричките           художници – Добрич, Сдружение на писателите – Добрич, Регионален          исторически    музей – Добрич;

    - Клуб творческо писане „Литературната къща“ с ръководител Генка Петрова,             предложението е направено от Силвия Иванова

·         Индивидуална награда

- Атанас Пеев, предложението е направено от г-н Петър Кънев и г-н Димитър Кънчев;

- Димитър Дуков, предложението е направено от г-н Йовчо Карамфилов и СУ „Св. Климент Охридски“ - Добрич;

- д-р Кремена Митева, предложението е направено от Дружество на краеведите „Отец Павел Атанасов“ – Добрич;

       - доц. д-р Валентин Байчев, предложението е направено от Добруджански земеделски    институт

       - Румяна Стоянова, предложението е направено от Народно читалище „Йордан   Йовков – 1870 г.“

       -  Николай Тодоров, предложението е направено от Представителство на СБХ     –          Добрич;

       - Радослав Симеонов, предложението е направено от Дружество на Добричките художници – Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и Регионален исторически    музей – Добрич;

    - Христо Константинов, предложението е направено от Група на художниците „Ателие     13“ – Добрич;

    - Светослав Бъчваров, предложението е направено от Формация на художници   педагози – Добрич;

    - Димитричка Боева Станчева, предложението е направено от Народно читалище „Романо дром – 2002 г.“;

    - Петър Крумов, предложението е направено от Съюз на българските композитори;

    - Светослав Стоянов /посмъртно/, предложението е направено от Български камерен    оркестър - Добрич

·         Награда за млад творец или учен /до 35 години/

Няма постъпили предложения

·         Грамоти - чл. 9 /12/ от Правилника

    - Божана Тонева, предложението е направено от Ръководство и хористи на Хор   „Добруджански звуци“;

    - Маргарита Ангелова, предложението е направено от Ръководство и хористи на Хор      „Добруджански звуци“;

    - Енчо Ангелов, предложението е направено от Ръководство и хористи на Хор     „Добруджански звуци“

С предложенията и мотивите за тях можете да се запознаете в Дирекция „Хуманитарни дейности“ – „Култура“ на адрес: град Добрич, ул. „Независимост“ № 7, ет. 7, стая 701.

Своето мнение можете да изразите в писмен вид, като го внесете в деловодството на Дирекцията или го изпратите на следната електронна поща: hd.dobrichbg@gmail.com  в срок до 14 октомври 2016 г., 17.00 ч.