Мислите на едно 15 годишно момиче...

Представяме Ви Маргарита Стоянова - едно момиче, което е само на 15 години, а вече владее ... и то добре вълшебството на думите.
Младото момиче Ви очаква с трепет в четвъртък, 19 юли  в Младежки център - Добрич, където с огромно вълнение ще Ви разкаже своята творческа история и вдъхновения. Тогава 24 от нейните прекрасни стихове ще оживеят под звънкия й глас.
Събитието ще се проведе с музикалния съпровод на Елена Карабельова, музикален педагог от студио за поп-рок певци "Сарандев" при Младежки център - Добрич.

Представиха новата книга на Валя Добринчева "Посвещение"

Снощи, във вътрешния двор на ЕК „Стария Добрич“ редакторът на книгата "Посвещение" Уляна Андреенко представи поезията и прозата на авторката Валя Добринчева.

Кърлежаните, Малката рибка слънчовка, Ажурната скала, Потокът с неговите обожателки, Мадам Шипка, Един различен добряк, Ясеновата гора са само част от заглавията в Посвещение”.

Книгата е с илюстрации от Радостина Милушева и редактор Уляна Андреенко, издателство „Литературен форум“, София 2018.

Премиерата бе осъществена с любезното домакинство и съдействие на Регионалния исторически музей, Сдружение на писателите и Община Добрич.

Из книгата: „Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката,

с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери.

Всеки ден, щом мина оттам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето – озлобен добряк, който търси спасение.“ 

Надеждата на Валя Добринчева за една различна среща с почитатели, приятели, колеги и четящи добричлии се осъществи.

Представят новата книга на Валя Добринчева "Посвещение"

На 8 юни 2018 г. от 19,12 ч. във вътрешния двор на етнографски комплекс „Стария Добрич“ще бъде представена новата книга на Валя Добринчева "Посвещение"/поезия в проза/. Ето и поканата от авторката:

Скъпи приятели и колеги,

Каня ви на една среща с Градския фенер, с Народа на кокичетата, Кърлежаните, Малката рибка слънчовка, Ажурната скала, Потокът с неговите обожателки, Мадам Шипка, Един различен добряк, Ясеновата гора и Други, с които имам честта да общувам понякога.

Ако тези разговори ви се струват интересни, може да се присъедините към компанията ни в петък, 8 юни. В 19 часа и 12 минути ще ви чакаме в центъра на града – във вътрешния двор на етнографски комплекс „Стария Добрич“ – точно пред входа на музея. Там ще бъдат четени откъси от новата ми книга „Посвещение“. Ако някой се интересува толкова от стила, мога да издам, че от критиката го определят като поезия в проза. Книгата „Посвещение“ – Поезия в проза, е с илюстрации от Радостина Милушева и редактор Уляна Андреенко, издателство „Литературен форум“, София 2018.

С надежда за една различна среща, oставам искрено ваша:

Валентина Добринчева

Премиерата се осъществява с любезното домакинство и съдействие на Регионалния исторически музей, Сдружение на писателите и Община Добрич.

Валентина Добринчева е родена на 2 юли 1976 г. в град Добрич. Живее от 2003 г. постоянно в Добрич. Работила е като администратор на информационния портален сайт Добрич.ком; главен редактор на вестник “Антимовски хан” – областен месечник за животопис и култура, издание на Сдружение на писателите – Добрич. Понастоящем е в редколегията на новото списание "Антимовски хан". От 1 януари 2009 г. е член на екипа на Дарик радио Добрич като журналист.

През 2010 г. излиза първата й поетична книга със заглавие „Шипка“, издателство „Литературен форум“, библиотека „Българска сбирка“.

Из книгата: „Този човек дяла всеки ден, цяло лято, оградата си. Прави я от натрошени парчета тухли, камъни, плочи. Те се виждат изпод мазилката, с която ги облича. Зидът не е плътен, а от онези ниските с издигащи се през метър-два колони, между които по-късно се слагат дъски, мрежа, преплетени клони от габър или каквото се намери.

Всеки ден, щом мина оттам, той е край пътя, на оградата и работи. Гол до кръста, прегорял от слънцето – озлобен добряк, който търси спасение.“

На 31 януари изтича срокът за подаване на заявки за участие в Областния конкурс „За да я има България“

На 31.01.2018 г. изтича срокът за подаване на заявки за участие в Областен конкурс рецитал „За да я има България“, организиран от Община град Добрич и ДТ „Йордан Йовков“. Конкурсът за втора поредна година дава възможност за изява на децата и учениците от област Добрич с рецитаторски умения и артистичност. В четири възрастови групи – Подготвителна група, I-IV клас, V-VII клас, VIII-XII клас  ще се конкурират участниците с интерес към интерпретиране на произведения от българската поезия, проза и драматургия,  посветени на България. На 24.02.2018 г. ще звучат най-хубавите творби за родината, пресъздадени от талантливите деца на областта.

Регламентът  на конкурса е публикуван в сайта на Община град Добрич. Заявки за участие се приемат на e-mail konkurs_dobrich@abv.bg или на адрес: Дирекция „Хуманитарни дейности“ Община град Добрич ул. „Независимост“ №7 ет. 8 стая 811, за допълнителна информация тел. 058 603 325.

Представят книгата на Драгни Драгнев „Времето на лирическия герой“

На 3 ноември /петък/ от 17.30 ч.в Художествена галерия - Добрич Драгни Драгнев  ще представи своята последна книга „Времето на лирическия герой“ (поезия и импресии). Организатори на събитието са Община Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и Художествена галерия - Добрич. Книгата е издание на „Матадор 74“ и излиза със спомоществователството на Община Добрич. За книгата впечатления ще споделят Сашо Серафимов и Драгомил Георгиев.

ДРАГНИ ДРАГНЕВ е роден на 05.01.1939г. в Добрич и живее в Добрич. След завършване на гимназия е студент в Учителски институт в град Шумен. Продължава образованието си във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, където се дипломира по специалностите „Българска филология“ и „История“. Служи като военен моряк и дълги години е журналист в Добрич. Бил е кореспондент на БТА, учител, радиожурналист. Сътрудничи на централния печат с поезия и публицистика. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания във Варна и Добрич, както и във вестниците „Пулс” и „Народна младеж”. Първата му поетична книга „Жътва”(1973) излиза в издателство „Георги Бакалов” с редактор Петър Алипиев. Автор е на стихосбирките „Живея в равнина”(1992), „Близост”(2002), „Взаимни сетива”(2012), „Времето на лирическия герой”(2017) и други. Автор е и на белетристика -„Таткови приказки”(2003), „Войната на хан Тервел”(2003), „Обич и гняв”(2004), „Гълъбови химни”(новела, 2005), „Часът на говорещите буболечки”(2007), „Невидимите пейзажи на любовта”, „Сънят на тревите”, „Сабя на брега”(2009), „Не събуждай мъртвите” (2006), „Нашата Дора Габе”, „Мъдрецът и птицата”, „Кръгът на Дора Габе” и други. Основна тема в поезията и белетристиката на Драгни Драгнев е съдбата на Добруджа и България в миналото и днес. Пише историческите драми „Аспарух” и „Тервел”.
Стихове на Драгни Драгнев са превеждани на руски, украински и унгарски език.
Членува в Сдружението на писателите в Добрич.Член е на Съюза на българските писатели.

КРАСИВИЯТ, СИЛНИЯТ, ЖИВИЯТ БЪЛГАРСКИ ДУХ

   

    Казвам го със сигурност – достойни и горди българи изпълват небесата над нас и в нас с красота и обич, с радостта от живота, с надежда за бъдеще. Виждам как в очите им още пристъпват буквите на Кирил и Методий и как откриват с блясък тоя свят, с любопитство и вяра. Не мога да им се нагледам как събират думи и образи – ум и разум! – като слънчеви зрънца и пламъчета крехки. Словесни дръвчета люлеят нежни клонки по пътищата на кръвта ни и млади птици с гнездата си ги укротяват. Много песни поникват в гнездата и всяка спуща корен в българския живот.

       Благословени буквите на Кирил и Методий, ще кажа, благословени са, че могат ведно да слеят разума с душата. И се гордея, и сияя от възхита, че все растат и все летят през годините и вековете моите духовни братя и сестри. Растат и летят  – да съберат земята и небето. Въпреки робията. Въпреки държавния строй. Въпреки политическата система. Въпреки всичко.

        Всякога и отвсякъде напира и избликва българската красота и сила, българският дух…

       Българският дух… Българският език и българското слово… Сред тези неутешими небеса поляга многоцветната дъга на нашата култура. Литературата и изкуствата в живота на милото ни Отечество. Изворите на нашето родолюбие. Звездите и светлината  на всеки народен празник.         

      Можем ли да си представим духовността в нашите дни без Йордан Йовков и Дора Габе, например? Те са мъдреци. Ние се вслушваме в гласовете им. Обгарят ни искрите на словесата им. Прониква и бие в нас красота, изваяна  в копнежите на мисълта им. Люлее ни магията , която преобразява душата. Това са уроци по човеколюбие.  В тях тупти висока нравственост и звучи преобразяващата сила на любовта. Двамата – Йовков и Дора Габе – обтягат широка следа в българското духовно краище… Двамата тръгват от Добруджа и чрез Добруджа и добруджанци стигат до общовалидни за България и за човечеството истини  и художествени прозрения.

       Досещам се как през далечната 1974 г. Дора Габе ме попита помня ли някое стихотворение от детството и юношеството. Стихотворение, което остава в сърцето и бди в душата за цял живот. Отвърнах й: ”Единственото стихотворение, което зная наизуст,   е „Опълченците на Шипка”. Така ме беше завладяло и бе спуснало корени в кръвта ми, че дори от сън да ме вдигнат, казвах го като молитва. Никой освен Дядо Вазов не е постигнал в словото си трагизма и величието на борбата ни за свобода със знамето на българския дух. Така мисля днес. Едничък  той, народният поет, бе успял да спре дъха ми и да разтупка сърцето ми до лудост, готово да се пръсне от мъка и възторг. Додето съм жив, няма да забравя стиховете, които ме опияняват от гордост:”България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е, тя ще ни съзре. Ако би бегали, да мрем по добре!”

       През годините с Дора Габе неколкократно отваряхме дума за Поезията. За мястото на Поезията в живота. За нейните корени   и проблясъци в духовната ни култура. И нали често се питаме какво е мъчилище – може би е страданието да си неспособен да обичаш. А не е ли по-сложно и по-мъчително да останеш човек? Не е необходимо дълго да живееш, за да си полезен. Промяната от детето до стареца е нищожна. Който няма нищо в главата си, е глупак и на 18, и на 88 години… Аз размишлявам – няма по-голямо мъчилище от това да останеш човек, пълен с любов към хората. Човеколюбец звучи като Поет. Иначе – без хуманност и състрадание – животът нивелира индивидуалното съзнание. Остава само регулираното, масовото съзнание. А това води до всеобщо лицемерие. Срещу лицемерието може да се изправи Поезията. Което значи духовността, художествеността, културата…

       Днес искам да смутя съня на времето като Йовков, като Дора Габе. Като мнозина още поети, писатели, народни будители. Искам времето да става все по-духовно и простакът да не е вездесъщ. Искам да развълнувам, да обезоръжа непристъпните сърца и бронираните чувства. Искам хората да изживяват лирични и прекрасни неща… Вярно е, че любовта към Поезията позамря. Но поначало българинът  вярва на поета. Поетът е учител и компас на хората. Дарява им своите звезди, извезани в страдание. Казва им, убеждава ги, че човекът е необятна вселена от хубост, скърби и желания. Учи ги с очите и душата си да разбират и да променят себе си и света. Събира най-важното в една болка, в един вик, в един възторг, в една надежда. Учи ги да живеят, да изпитват радостта от живота. Животът е средище и училище на любов, духовност, труд и култура.

      Да припомняме ли, че мързеливите, бездарните и завистливите са голяма и страшна сила?! Те създават атмосфера на тайнственост и пронизваща тревога. Те виреят в среда на обърканост, отчаяние и страх. Трябва да се пазим от тях, от намеренията и набезите им. В същото време – да раздухваме и най-слабата искрица обич, за да пламне огънят на красотата и поезията, на вярата и доброто. Готов съм с труда на мислите си да помагам за това. Не искам да виждам наранен и нажален, плувнал в сълзи поглед. Моля се  яростта и злото да не се настаняват между нас. Работя за доброто и прокарвам неговия път.

       А сега питам сам себе си със силата на българската азбука и българското слово: горди и щастливи ли сме днес? Говорим ли, пишем  ли, пеем ли, каквото мислим, без да се страхуваме? Живеем ли свободни – не безлика тълпа, а съдружие на неповторими личности? И точно днес като гражданин  си мисля – дори и да продължава десетилетия и столетия, една власт, основана върху лицемерие и страх, не е трайна. Пагубна е тази власт. Страхът се превръща в омраза и ненавист. Казал го е Шекспир, откривайки всичко за човешката душа.

      А нима нашите души са пресъхнали извори?  Да не забравяме – човеколюбието започва от честността, а единствено Бог трябва да бъде нашата съвест. Който си работи нивата, не мисли да прави зло, казва Мъдрецът. Затова нека да напомним, че добрите намерения не са нищо, ако не се превърнат в добри дела. Затова нека да премахнем от пътя си фарисеите, да спрем нашествието на демагогията, да отворим вратите на нашите най-чисти и най-светли желания. Когато желанията са чисти, сърцето е справедливо, човек се изправя и става добър, отново нарежда мъдрецът. А когато човек става добър, в челядта му се настанява ред. А когато в челядта настане ред, и народът добре се управлява, настоява той самият.

       Искам да съдим за българската духовност и култура по върховете й, по измеренията и величието на братята Кирил и Методий… Да не съдим  по дребните и дори средните прояви на творците. Върховете в литературата и изкуствата са лицето на българската духовност и култура. А върхове се създават, когато във всяко време, във всяка епоха творците се чувстват господари, а не молители, ласкатели и слуги. Това означава да носят висока нравственост и да проповядват морално отношение към другите хора. Към рода и семейството. Към народа. Към Отечеството…

 Д р а г н и   Д р а г н е в

Трети фестивал „Пусть всегда будет солнце” се проведе в Добрич

Около 300 деца от областта взеха участие днес в третото издание на руския фестивал „Пусть всегда будет солнце”. Проявата бе открита от кмета Йордан Йорданов. Изпълненията на децата бяха оценявани от жури с председател Галя Гешева. Те се състезаваха в категория за песен, танц и поезия. Най-добрите ще участват в регионалния кръг на фестивала през месец май в Шумен.

Фестивалът се организира от национално движение „Русофили” и Община град Добрич. 

Галерия от снимки можете да видите тук.

Пето издание на Националния литературен конкурс "Георги Давидов" в Шабла

Община Шабла организира пето издание на Националния литературен конкурс "Георги Давидов" - август 2017 г.Георги давидков, 

Целта на конкурса е да стимулира  творческите изяви на младите поетични дарования, които пишат на морска тематика за живота и вълненията на хората, живеещи край морето.

 Конкурсът се провежда на три години, като първият е през 2005 година по повод 50-годишнината от рождението на Георги Давидов. Националният литературен конкурс „Георги Давидов“ се организира и провежда от община Шабла.

 Конкурсните произведения се журират от утвърдени литературни творци и критици. Журито е с 5-членен състав, единият от които е представител на община Шабла.

 Наградният фонд за наградата на името на Георги Давидов се осигурява от община Шабла. Наградата включва малка пластика “Пегас”, специално изработен диплом  /грамота/ и парична премия от 2000 лв.

 В конкурса могат да участват всички млади поети, на възраст до 40 години, които пишат на морска тематика за живота и вълненията на хората, живеещи край морето.

 Всеки участник в конкурса може да представи до 5 стихотворения, цикъл от стихове или подготвен за книга ръкопис по посочената тематика.

 Конкурсът е явен. Материалите, придружени от следната информация: име, адрес и телефон, да се изпращат с препоръчана кореспонденция на адрес: гр. Шабла – 9680, ул. „Равно поле“ № 35, Общинска администрация за Националния литературен конкурс „Георги Давидов“, e-mail: obshtina@ob-shabla.org, culture@ob-shabla.org

 Краен срок за изпращане на материалите, придружени от изискваната информация за авторите им:  20 юни 2017 година.

Представят поетичната книга на Стефан Жечев „Господарят на дивия плаж“

На 30 март от 17.30 ч. в галерия „Георги Петров“ ще бъде представена поетичната книга на Стефан Жечев „Господарят на дивия плаж“, издадена от Издателска къща „Ерго“, София 2016.

„...Измамно нещо е поезията. Понякога те натъжава, понякога те окриля, но винаги ти носи една нова пътека, отваря ти врата, там където си виждал само стени. Крадливо нещо е поезията, тя може да вземе най-красивото от душата на поета и да го поднесе като дар. Жестоко нещо е поезията. Тя може да спре каменната душа пред вечния човешки въпрос: да бъдеш или не. Защото тя винаги тръгва отнякъде и стига до сърцето човешко. Такава е поезията на Стефан Жечев. И когато четем неговите стихове, загатнали липсващото в душата ни, ние доизграждаме тухличките на този несъществуващ свят, за да останем поне малко в него и да се почувстваме цялостни в собственото си несъвършенство. Много може да се говори за поета с подпетените сандали, за брадатия господар на дивия плаж, защото поезията му е като една дребна монета, която не струва даже да се наведеш, за да я вземеш ако я видиш на пътя, но без нея не може да се купи пиршеството на душата...“/Сашо Серафимов/

Стефан Жечев е роден в град Шабла през 1949 г. Завършил е ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, българска филология. По професия е учител. През 2010 г. излиза първата му стихосбирка „На брега“. Печатал е в литературни алманаси, вестници, списания. Носител на национални литературни награди. Член е на Сдружението на писателите в Добрич.

Организатори на премиерата са Община град Добрич, Сдружение на писателите – Добрич и галерия „Георги Петров“.

Предстояща премиера на дебютната книга на младия автор Александър Петров - „Следобедна усмивка“

На 15 февруари 2017г. от 18.00 часа в Общински младежки център ще бъде премиерата на дебютната поетична книга на младия добрички автор Александър Петров „Следобедна усмивка“.

Александър Петров е носител на множество награди от литературни конкурси.

Учи в Езикова гимназия „Гео Милев“ в град Добрич /8 клас/ и посещава Клуб за творческо писане „Литературната къща” с ръководител поетесата Генка Петрова.Есето му „Ако си тръгна от тебе, Българийо“, публикувано в Интернет, има над 16000 посещения към момента.

Друга негова страст е поп пеенето, където също има много отличия. Той е един от 60 участници в детското музикално шоу „Големите надежди“ 2014г. по Нова ТВ и един от 15-те селектирани български участници в конкурса за детска песен на Евровизия 2016 година.

Член е на Клуба на „Успелите деца за 2015г.“ на фондация „Димитър Бербатов“, номиниран за Годишните награди „Успелите деца на България“ на фондацията за 2016г.

Книгата е с издател „Славянска литературна и артистична академия“ и е включена в библиотека „Език мой – мое Отечество“, в която се издават книги на автори от славянските държави. В нея за пръв път е включена дебютна книга на толкова млад автор. Корицата и оформлението са дело на известния художник Валерий Пощаров. „Следобедна усмивка“ съдържа 32 творби, обединени в три цикъла на различна тематика – стихове за Отечеството, апострофи, цикъл с послания за приятелството, любовта и Пътя. Тя се издава със спомоществователството на община град Добрич. Текстоветеса писани в периода 2013г.-2016г.

Премиерата на книгата ще бъде със специалното участие на Елка Няголова –поетеса, директор за Балканите на Международна асоциация на писателите и публицистите и председател на Славянска литературна и артистична академия,Генка Петрова – поетеса, ръководител на Клуб за творческо писане „Литературната къща”, Драгомил Георгиев –литературен критик от Сдружение на писателите - Добрич, преподавател в ЕГ „Гео Милев“.

Кристин Димитрова един ден в Добрич

Кристин Димитрова ще бъде в Добрич на 5 май т.г., за да се срещне със своите почитатели и приятели на писаното слово. Срещата е по инициатива на Община Добрич и ще се състои от 18.00 ч. в Огледална зала „Нели Божкова“.

Кристин Димитрова е поет, прозаик, преводач и преподавател в катедра „Западни езици“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Иронията, лекотата и овладяната ерудиция, присъщи и за текстовете й, вървят заедно с едно неподправено смущение от всяко внимание, отправено към нея. Чела е поезия на много места, пред различни публики, но най-много й харесва в Съединените американски щати - там усеща, че публиката е непредубедена. Знае, че светът не е само това, което се вижда. Член е на Българския П.Е.Н. клуб и на Сдружението на българските писатели и е събрала много награди, включително и международни, за труда и иновативните си идеи. Нейни стихове и разкази са публикувани в антологии и литературни издания в Англия, Германия, Франция, Италия, Австрия, Холандия, Русия, САЩ, Канада и мн. др., преведени са на 21 езика.

В свое интервю Кристин Димитрова споделя: „Прозата трябва да разказва история и във всеки един момент да шепне на читателя, че ако сега затвори книгата, ще изпусне най-интересното. Поезията е по-статична. В този смисъл прозата прилича на филм, а поезията на фотография. Прозата изисква и повече логика…

Когато беше в България, Ник Мейсън каза, че дългият концерт е по-добър. Има време да изпуснеш палките, да си вземеш нови, да сбъркаш и да се поправиш. Има нещо ужасно в поезията, което може да бъде обяснено с ритуала на „сваляне на металите", описван от древните митологии. При срещата си с оракул, богиня или друго висше същество, трябва да си свалиш дрехите, сандалите, всичко по себе си. Последното, което сваляш, са металите. Металът е символ на разкрасяването, на престижа и почестите, всичко ценно, което притежаваш. И като го свалиш, вече си никой. Няма на какво да се позовеш, няма как да се опреш на някакъв обществен критерий, който да потвърди, че си някой. Поезията изисква това сваляне на металите, събличането и поклона. Когато си гол, ставаш беззащитен и безпомощен, но ако не стигнеш до там, значи нищо не си направил.“