Мариус Куркински ще гостува в Добрич с постановката „Български разкази” на 23 ноември в Концертна зала „Добрич” от 19.00 часа. Спектакълът е по произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания. Музиката е на Емилиян Гацов.
„Български разкази”. Обобщено заглавие, но конкретна идея.
„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.
„Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.
Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.
„Български разкази”. Това са думите на моите родители, думите на техните родители. Тези думи са оставили отпечатък в разказите на сегашните ми приятели и близки. Разкази, които слушам всеки ден. Нашето ежедневно слово. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово. От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.
„Български разкази”. Те непрестанно звучат и бучат около нас. Театърът ще ги пренесе вътре в нас.
Гласовете на майките и бащите ни, на бабите и дядовците ни, на големите ни писатели. Те си приличат, те са близки, те трябва да стоят в душите ни като спомен и опора за един прекрасен райски свят. Свят в който трябва да се завърнем.
Театърът трябва непрестанно да припомня тези гласове, тази нежна душевност, защото те ни трябват. Паметта ражда надежда.
 |
| Снимка: dtp.bg - Георги Вачев |
От 1993 г. Мариус Куркински е изнесъл седем моноспектакъла:
"Дон Жуан" по Молиер, Младежки театър (февруари 1993),
"Песен на Песните" (по библейски текстове), НДК (1993),
"Дамата с кученцето" по Чехов, НДК (1996),
"Евангелие по Матея", Фондация "Концепция за театър" (1997),
"Самият човек" по Андрей Платонов, Фондация „Концепция за театър" (1999),
"Сънят" от "Светът в 10½ глави" на Джулиан Барнс, (ДТ Пловдив (2001),
"Сътресение" по разказите "Сътресение", "Страх" и "Засукан свят" от Николай Хайтов, (ДТ Пловдив (2006).
А от 1997 г. е режисирал 18 постановки в Сатиричния театър "Алеко Константинов", НАТФИЗ, "Народния театър "Иван Вазов", Драматичния театър "Н. Масалитинов" - Пловдив, Малък градски театър "Зад канала", Театър 199.
Автор и изпълнител е във филма "Дневникът на един луд" от Н.В. Гогол (1996).