 |
| Калин Терзийски и Явор Николов сн.Ангел Радилов |
Тази вечер в Кафе-клуб „Галерия" в Добрич Калин Терзийски представи третия си сборник с разкази „Любовта на 35 годишната жена”. Премиерата е част от литературното турне на автора в Североизточна България. Представянето бе със специалното участие на китариста Явор Николов – Ръмпо. Книгата е дело на издателска къща „Жанет 45”.
Сборникът „Любовта на 35-годишната жена” съдържа 11 разказа, писани между 2003-2008 г. и един от 2010 г., които не са публикувани в други сборници, не попадат и в нашумелия дебютен роман на Калин Терзийски „Алкохол”.
Разказите са посветени на великата борба на човека със самотата и отчаянието. Според авора, само в драстични ситуации човекът достига до големите истини. А драстични са всички ситуации от нашия живот.
Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: „Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем.”
Героите са жени и мъже от нашето време. Те понякога успяват, но по-често се провалят. Въпреки това, те запазват достойнството си, което е единствената победа, достъпна за човека в земния му живот. Това всъщност е и основното послание на автора: „Животът не е задължително щастлив, не – той по-скоро е една сурова драма, но в нея Човекът е герой, и то какъв! Такъв, че понякога плачем, когато го погледнем тайно отстрани, а понякога тъжно и замислено се смеем.”
Книгата може да бъде определена като сурова. По това тя много точно наподобява живота.
„...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.
„...Имам една приятелка, която навърши 35 преди около половин година. Не е омъжена, живее в неголям, тих, чист апартамент в един от най-смахнатите квартали на София. Живее сама - като женска богомолка, като хелиев атом, реещ се в Космоса, или по-скоро - като обикновена стара мома.
Не изпитвам никакви угризения да го преразкажа така, както ми го разказа моята приятелка.”
Калин Николов Терзийски е роден в София през 1970, завършва медицина, специализира психиатрия, работи като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор, лекар в психиатричната болница в Курило (1996-2001). От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия, сценарист е на телевизионни и радиопредавания: “Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Калин Терзийски публикува текстове в периодичния печат – списанията “SAX”, “Егоист”, “Едно”, “Найт лайф”, “Ева”, “Клуб М”, изданията на „Труд”. Пише поезия и проза от 1997 г., а през 2006 г., заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, основава литературния клуб „Литература Диктатура”, в който членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол” (стихове),”Тринайсет парчета от счупеното време”(разкази), „Сурови мисли със странен сос”, участва в сборниците: „Недялко…projekt”, „Антология на живите”, „Обществен експеримент”, „Троица”.