Преди дни по време на общественото обсъждане на бюджета на Община Добрич за 2011 година представители на неправителствени организации се обявиха срещу отпускането на 300 000 лв. от общинската хазна за изграждането на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа от първата румънска окупация през 1916 г. Макар да е безспорно, че монументът на легендарния пълководец е неизпълнен дълг на поколения добричлии, се намериха хора и то с претенции на общественици, които да се противопоставят на намерението изграждането на паметника да започне в чест на 95-годишнината от Добричката епопея, която ще отбележим през септември. За съжаление тезата, че във времена на криза не трябва да се харчат пари на данъкоплатците за паметници, се оказа популярна в Добрич. Но нашите предци не са мислили така…Първият опит да се увековечи подвигът на ген. Колев е още през 1917 г. – преди да е свършила Първата световна война. Добричани инициират изграждане на къща-музей на славата при Добрич, съобщава в. “Добруджа” в броя си от 10 октомври 1917 г. За два-три месеца са събрани над 60 000 лв. Началникът на участвалата в боевете за освобождението на града ни Сборна дивизия ген. Тодор Кантарджиев призовава офицерите и войниците да се включат активно в набирането на средства. Ген. Кантарджиев дарява 1000 лв. лични средства. През периода 1942-1944 г. веднага след възвръщането на Южна Добруджа към България и в условията на бушуващата Втора световна война добруджанци събират 1 милион лева, за да вдигнат паметник на ген. Колев в цял ръст, възседнал любимия си кон Пирин. След комунистическия преврат от 9 септември 1944 г. обаче парите за монумента изчезват. Вероятно съдбата им е подобна на тази на фондовете на военно-патриотичните организации, одържавени със заповед на Антон Югов – министър на вътрешните работи в първите комунистически правителства. В Добрич вместо паметник на освободителите на Добруджа е издигнат такъв на Съветската армия, окупирала България от септември 1944 г. до декември 1947 г. Именно одържавяването на събраните преди 70 години пари е един от аргументите в подкрепа на позицията, че Общината трябва да задели пари от бюджета си и да започне монтирането на скулптурната композиция. През 2007 г. бе създадено Сдружение “Изграждане в град Добрич на паметник на ген. Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г.”. Въпреки положените усилия от ръководството и членовете на сдружението са събрани едва около 30 000 лв. – много малка част от необходимото за паметника. Явно във времена на криза са малко ония, които са склонни да дарят, пък било то и за родолюбива идея. За разлика от предците ни, отделяли от залъка си във военно време…Затова се налага Общината да поеме своя ангажимент. Защото в противен случай средства за паметника вероятно ще се събират десетилетия. Срещу отпускането на 300 000 лв. за монумента на героя са се обявявили немалко от присъствалите на публичното обсъждане представители на неправителствени организации. А предложенията как да се оползотворят тези пари са многобройни и, разбира се, все в полза на неправителствените организации и тяхната дейност. Ключовата дума е проекти. Защото с тях се усвояват или консумират пари, а не се предоставят…Неправителствените организации не би трябвало да се оплакват от липса на внимание и подпомагане от страна на Общината. През 2008 г. за финансиране на инициативи на НПО от общинския бюджет са похарчени 39 968 лв., през 2009 г. – 20 014 лв., през 2010 г. – 19 037 лв. Или общо 79 019 лв. За тази година са предвидени 20 000 лв. Неправителствените организации получават безвъзмездно общински помещения за офиси. Общината редовно се включва като партньор в проекти, с които НПО кандидатстват за финансиране от други донори. Ефектът от много от реализираните с тези пари проекти е съмнителен, а и какво ли остава след приключването им... Може да се спори и за качествата на голяма част от десетките книги, отпечатани с общински пари. През 2009 г. за подпомагане на книгоиздаването в Добрич са похарчени 18 355 лв., през 2010 г. – 11 268 лв. Още 2 100 лв. са дадени за откупуване на книги. Или общо 31 723 лв. Колко от тези книги могат да претендират за значимост, с която ще пребъдат във времето?! Едно от най-изумителните протоколирани предложения е на Сашо Серафимов от Сдружението на писателите – 100 000 лв. от предвидените за паметника да се дадат на НПО за разработване на проекти, които щели да акумулират средства за монумента… И как?! Намериха се и политически лидери като Стойчо Стойчев – областен координатор на Движение “Гергьовден” и Атанас Атанасов – общински съветник от партия “Атака”, които започнаха да задават въпроси и да искат количествено-стойностна сметка за паметника. Разчет на необходимите средства поиска и Йордан Апостолов управител на СД “Възход Арньо Апостолов и Лазаров” . Ако през изминалите 4 години от учредяването на сдружението представителите на политическите сили и бизнеса бяха показали ангажираност към идеята, декларирайки патриотизма си, вероятно събраните пари нямаше да се равняват на толкова срамно малка сума... Самият факт, че в публичното пространство на Добрич се води подобна дискусия е срамен. Отношението ни към загиналите за свободата на Добруджа е най-точният критерий до каква степен сме достойни за тяхната саможертва, а и преди всичко за това кому са необходими свобода или общински средства за облагодетелстване...
Пламен Николов
в-к "Добруджанска трибуна"
Пламен Николов
в-к "Добруджанска трибуна"