![]() |
| Е. Хаджиева и Н. Богданов Сн. А. Радилов |
Снощи в Художествената галерия на Добрич бе открита
годишната изложба на Дружеството на художниците. Тя е традиционна и вече
няколко десетилетия представя на добричката публика произведенията на различни
поколения от тази творческа общност. В нея 30 добрички автори представят 63
свои произведения живопис, графика, акварел, скулптури и др. Изложбата бе
открита от творческия секретар на дружеството Никола Богданов.
В рамките на изложбата, Художествената галерия и
Дружеството на художниците отдават почит на 100-годишнината от рождението на
художника Ангел Томов /1912-2001/. Картини от фонда на галерията припомнят за творчеството
на този скромен, тих и усмихнат човек, самоук художник, който е и един от
основателите на групата на художниците в града.
Ангел Томов е роден през 1912
г. в Добрич в многодетното семейство на хлебаря
Атанас Томов. През 1927 г. завършва прогимназиалното си
образование в българското училище в града и работи във фурната на баща си и така до края на живота си. Като юноша
започва сам да се учи да рисува. За първи път участва през 1951 г.
в изложбата на художниците -
самодейци в гр. Добрич. На втората
изложба в града през 1953 г. се представя с творбите "Добруджанско стадо" и "На
полето". Участва в
национални изложби в София,
Силистра, в окръжните изложби на групата на художниците, както и
в Общите художествени изложби "Земята и хората", които се провеждаха
в Добрич. Основна тема в произведенията
му е
родният град, някогашния Добрич, който художникът изобразява с обич и носталгия
. През 1989
г. в галерията в
Добрич бе уредена самостоятелна
изложба на Ангел Томов. Художникът умира на 18 април 2001 г.
През 2007 г. с творбите, които притежава
галерията, се отбеляза 95 годишнината от
рождението на художника. По този повод
Пламена Димитрова – изкуствовед
пише: ...”Ангел Томов като
самороден творец успешно променя и художествено обогатява своя
пластично-изразен живописен език. Така естествено той намира своето място сред
художниците на Добрич и получава свое творческо име, защото успява в картините
си художествено да предаде емоционалния отглас на събитията в своя човешки
живот.
Чрез непрекъснатото общуване с натурата, чрез пейзажа
и неговата интимна страна той се проявява като живописец влюбен в родното, в
действителността, която го заобикаля и я претворява с поглед, в който се
смесват миналото и настоящето, събитията и усещането за идилична интимност.
Затова ще го запомним и като част от изкуството на Добрич.”

