В зала № 5 на Художествена галерия – Добрич е подредена
изложба „Малкият формат” с творби от фонда на галерията. Уредниците Пенка
Димитрова и Недко Недков са подбрали живопис, малка пластика и графика – общо
52 работи от 39 художника. Изложбата обединява автори от различни творчески
генерации и е разнообразна със стилистическите търсения на всеки един.
Особен интерес са двете живописни картини на тема Балчик и
4-те абстрактни рисунки, изпълнени с молив на Никола Михайлов
Даскалов/1924-2001/. Създадени в средата
на 90-те години, рисунките са свидетелство за полета на духа на този философ –
художник, който като че ли в малките формати, в нюансите на черно-бялото разгръща космически пространства. Постмодернист, който прави „осезаемо
нематериалното и имагинерното и обогатява нашата сетивност с нова представа за
света”/Ванко Урумов – откриване на изложбата на Н. Даскалови в Добрич, 1995 г./
Два графични листа с изящен линеарен рисунък. „Инге” и „Пред
огледалото” на Иван Ненов/1902 – 1997/ – художник с богато творчество -
живопис, малка пластика, графика, мозайка, през
30-те години на 20 век учил и живял в Италия, Германия и Франция; през
50-те - обявен за формалист в България, със забрана да излага и участва в
изложби. В интервю с Евгения Христова, малко преди смъртта си, художникът
казва: „Моделите ми са все от живота” и разказва за Инге – момичето, което всеки
ден е минавало по Кьонигсплац в Мюнхен, където Иван Ненов учи в Академията, и
се е съгласило да му позира. А портретите и тоалетите са любима тема на този
европейски по дух художник и в живописното му творчество.
„Посвещение ІІ” е малката пластика от 1983 г. на Ангел
Станев. „Тиха” и поетична; някои елементи в нея - силуетът на приседнала
фигура, колелото – са разработвани от автора в различни формати и материал в
творби, посветени на Димчо Дебелянов. А в последното десетилетие кръгът и
камбаната, чиято символика е закодирана в творчеството на Ангел Станев е
изведена в монументални размери. Красимир Илиев, куратор на изложбата на проф.
Станев в Софийска градска художествена
галерия тази година пише:
”Вкарва колелото като елемент от пластичната конструкция,
внушаващ движение или неговата липса тяхната функция е да напомнят за
възможността за движение. Светла Петкова, изкуствовед, разговаря с Ангел Станев „В произведенията ви
има много движение, работа с пространството, категоричност, но и деликатност,
дързост, но и поезия... Какво Ви водеше в пластическия свят на скулптурата през
годините? И част от отговора: ... „Това
е пластичен език. Самият той изразява нещо и не се преразказва. Скулптурата
може да бъде и като поезията, синтезирана. Тя не бива да бъде бъбрива, защото
не е роман. Както поезията, скулптурата е цяла философия, но в компресирана
форма; и затова е много силно въздействаща.”
Конна фигура” на Емил Попов е пластика, откупена от
галерията от съвместната изложба на Емил Попов и Ангел Станев през 1983 г. в
Добрич. Десетилетия по-късно авторът, за който също образността трябва не да
разказва, а да внушава директно и тотално споделя: „Работя по темата за
животните и конниците, откакто се занимавам със скулптура. В нея има нещо
постоянно, добра опора за мислите на човека. Там са нашите метафори и
митологии, природата и нейната сила. В моите конници, в агнето, във вълчицата
има подтекст, който не искам да се чете директно, а да въздейства като форма,
защото почива на илюзията, на неуловимото”
В експозицията са включени творби на Наум
Хаджимладенов/1894-1985/ – „Паисий”, на Рафаел Михайлов/1902-1969/ – „Железният
мост”, Дарена Георгиева/1906-1986/ -
„ЛатинкаІІ”, „Портрет на момиче” от Георги Павлов – Павлето/1913-1995/, „Пейзаж
от Мелник” на Светлин Русев. Графиките „Нощ” и „Ден” на Румен Скорчев,
„Огледалото” и „Наведена фигура” на Милко Божков, работи на Кеазим Исинов,
Стоил Мирчев, Стефка Аройо, Недко Солаков, Пламен Аврамов, Явор Цанев, Петьо
Маринов и др. - повечето създадени в началото и средата на 80-те години.
От добричките художници
в изложбата могат да се видят живописни работи на Никола
Тахтунов/1873-1947/ – „Момиче със стомна” и „Морски пейзаж”, „Натюрморт” на
Тодор Цветков/1912-1971/, малки формати на Тодор Балев, Димитър Греков, Никола Г. Даскалов/1941-2010/ и Петър Петров, а в
графиката - на Божидар Тонев и Радослав Котларски/1956-2007/.