В списание „Изкуство” от 1979 г. в статия за
изложбата на северобългарските художници в гр. Русе, Евгения Бозаджиева пише:
„Цялостно емоционално-пластично присъствие, наситено с човешка топлина,
излъчват скулптурните глави на Никола Богданов.”
През 1983 г. по повод
изложбата, по случай 50-тата годишнина на Никола Богданов, изкуствоведът
Димитър Г. Димитров пише:
... „Дълбокият идеен замисъл и максималното му
професионално осъществяване във всяка творба са придружени от подчертаната
грижа на скулптора да доближи своето трудно и сложно изкуство до широката
публика. Той е сред творците, които са най-близко до народа, без да принизява
полета на своето въображение, без да угажда на ниските вкусове. Неговите
произведения имат ясна и четлива форма, привличат зрителя за откровен диалог и
свидетелстват за творческата зрялост на художника. Като се върнем още веднъж
към обществените му изяви и към активното му участие в цялостния културен
живот, ще обобщим, че Никола Богданов е разностранен и ярък талант, който ще
продължи да разгръща творческите си сили и да ни радва с нови творби.”
По същия повод Пламена Димитрова – Рачева,
изкуствовед пише: ...”Творбите на художника са свързани с преживяното настояще
и с миналото ни. Чувството за време е много важно за Никала Богданов, защото му
дава възможност да усети пулса на деня, да отдели основното в него, да съедини
миналото с настоящето, за да предскаже бъдещето.”
През 2007 година на откриването на изложбата на
скулптора по случай 75-тата годишнина, Пламена Димитрова казва:
... „Виждаме как произведенията, които е сътворил –
монументални и мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични и
декоративно-скулптурни композиции, портрети и малки пластики са станали част от
облика на Добрич, Каварна, Калиакра, Крушари, Кайнарджа, от екстериорите и
интериорите на обществени сгради - училища, театри, болници, читалища в
Добруджа. Тези стотици произведения създадени всяко за своето място, всяко с
идеята, да откликне на духовните нужди на хората имат специална мисия във
времето – да принесат националните, човешките и вечните ценности в съзнанието
на сменящите се поколения. Когато художникът ги създавал, във визията им той е
влагал и посланията. Правил го е винаги с чувство за отговорност и за да
утвърди достойната роля която изкуството може да носи в живота на обществото и
държавата. И днес, когато се заговори за Никола Богданов повечето от хората
виждат в негово лице творeца-общественик отдал се всецяло в служба на хората за
разцвета на изкуство и култура в Добрич.”... И по-нататък:
....” Богданов е сред ония български художници, които
проявяват дълбоко усещане към националното и го предлагат в чист вид в посока на задълбочаване на съдържанието, в
проникновеното тълкуване на дадена тема. Това е особено важно, за да се разбере
експресията на пластичната форма, достигнала до структурна конструктивност, до
пластично образната роботиката и кубистичното третиране. Провокативен и в
същото време естетически мотивиран като възглед, неговия естетичен подход в
моделирането на формите и образите внушава дехуманизирането и алиенацията на
човешките отношения....
..... Никола Богданов създава в цялостното си
творчество много значими и пластично и идейно богати произведения в различни
жанрове на скулптурата - малка пластика, мемориални паметници, бюстове, релефи
и малка и декоративна пластика. Богатството на съдържанието им е в темите,
аналогии и в метафорично-знаковото им въздействие, което ги превръща в
своеобразни символи - носители на значими национално-исторически и социални идеи.
Богатство на впечатлението, на усещането и емоцията от пластичната форма,
съдържат произведенията му. Творбите свързани с миналото и настоящето носят
вярното му чувство за духа на времето, за пулса на деня, в който освен минало и
настояще има и бъдеще. А главното е това, че в застиналата пластична форма
изкуството на Никола Богданов изразява времето ни, но в движение, а движението
е живот.”