Галерията в Добрич представя изложбата "Живот в изкуството" в памет на Никола Богданов

Художествената галерия ще представи изложбата "Живот в изкуството" в памет на скулптора Никола Богданов /1932-2013 г./, отличен с приза "Почетен гражданин на Добрич", съобщават от културния институт.

Скулпторът - възпитаник на професор Любомир Далчев в Националната художествена академия, е автор на редица монументални творби, паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични пана в обществени сгради и училища. Богданов извайва паметника на Деспот Добротица в Каварна, монумента на загиналите български воини през 1944-1945 г. в село Крушари, на релефа на цар Борис III и на бюст-паметника на Васил Левски в Добрич. Негово дело е и паметникът на адмирал Фьодор Ушаков на нос Калиакра, за който е награден от Руската федерация с орден "Ломоносов", отбелязват от художествената галерия. Скулпторът дарява през 2007 година на своите съграждани паметника на Светите братя Кирил и Методий, който се издига в центъра на Добрич. 

Дълги години Никола Богданов е художник в Държавния куклен театър "Дора Габе" в Добрич и с името му са свързани над 70 театрални постановки. Скулпторът участва в повече от 50 национални изложби, а негови творби притежават Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, както и редица институции в страната.

В експозицията, която ще бъде открита на 1 декември, ще бъдат представени творби от ателието на скулптора, между които и непоказвани досега, както и фотоси с негови монументи в Добричкия регион. Изложбата се допълва със снимки от архива на семейството и с автобиографични текстове.

Почина добричкият скулптор Никола Богданов

На 21 февруари на осемдесет годишна възраст почина добричкият скулптор Никола Богданов.

Поклонението е на 23 февруари /събота/ от 10 ч. до 13 ч. в Художествена галерия-Добрич.
Опелото е от 13.30 ч. в Храм Арх. Михаил в Гробищния парк. 
  Никола Богданов е роден нa 12 юли 1932 г. в гр. Търговище. Средно образование завършва в гр. Добрич, а висше през 1962 г. в Художествената Aкадемия - София, в ателието на проф. Любомир Далчев, със специалност “Декоративно-монументална скулптура”.
През 1967 г. става член на секция "Скулптура" при СБХ гр. София.
От 1963 г. до 1981 г. работи като художник - проектант в Куклен театър гр. Добрич.
През 1964 г. основава Дружеството на художниците в гр. Добрич и е негов дългогодишен творчески секретар.
Н. Богданов е активен участник в набирането на фонда на Художествената галерия в гр. Добрич, както и на други галерии в Добруджа. Той е един от инициаторите на общата художествена изложба “Земята и хората”, която в продължение на няколко десетилетия се откриваше в Добрич и привличаше художници от цялата страна.
През 1981 г. урежда в гр. Добрич самостоятелна изложба - скулптура.
Участва в над 50 Национални изложби, като през 1967 г. е отличен с Втора награда за скулптура на Обща художествена изложба гр. София. През 1973 г. получава наградата на в-к "Добруджанска трибуна" в ОХИ "Земята и хората" гр. Добрич, а през 1983 г. - Втора награда за скулптура в ОХИ "Човекът и трудът" гр. Габрово. Негови произведения има в Националната галерия, Софийска градска галерия, в галериите в Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.
Неговите монументални творби, мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични пана и скулптурни композиции оформят облика на Добрич и Каварна, селата Крушари и Кайнарджа, екстериорите и интериорите на обществени сгради и училища в Добруджа. Автор е на паметника на Деспот Добротица в Каварна/1977/, На загиналите български воини 1944-1945 гв с. Крушари/1988/, на релефа На Н.В. Борис ІІІв Добрич/1992/, на бюст-паметника на Васил Левскив Добрич/1998/ и др.
Като дългогодишен художник в Куклен театър гр. Добрич Н. Богданов проектира и изпълнява на театрална сцена над 70 куклени пиеси. Активно участва и в проектирането и откриването на сградата на кукления театър в града и дарява стенописа във фоаето по случай първата асамблея “Знаме на мира” през 1979 година. Като куклен сценограф работи и в градовете Ямбол, Пазарджик, Габрово, Русе, Нитра /Словакия/ и други.
През средата на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век, по предложение на Съюза на Българските художници и Община гр. Добрич, последователно е награждаван с ордени “Св.Св. Кирил и Методий” - III, II и I степени за неговата творческа и обществена дейност в областта на културата.
През есента на 2002 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на гр. Добрич. През лятото на 2006 г. е завършен паметникът на Адмирал Ф. Ушаков на нос Калиакра, за който е награден от Руската федерация с орден на името на “Ломоносов”.
През пролетта на 2007 г. в гр. Добрич е открит паметник на “Св.Св. Кирил и Методий” - монументална творба, която Никола Богданов дарява на своите съграждани.

Изложба по случай 80-годишнината на Никола Богданов откриха в Художествена галерия – Добрич

На 22 ноември в зала 2 на Художествената галерия бе открита изложба скулптура, по случай 80-годишнината на Никола Богданов. Кметът на Община Добрич Детелина Николова лично поздрави Никола Богданов. Прочетен бе и поздравителен адрес от Областния управител Желязко Желязков. Изкуствоведът Румен Серафимов направи преглед на дългогодишния му творчески път.

В изложбата са включени творби от фонда на Художествената галерия, фотоси с монументите в Добрич и региона, както и няколко нови работи.

Никола Богданов е роден нa 12 юли 1932 г. в гр. Търговище. Средно образование завършва в гр. Добрич, а висше през 1962 г. в Художествената Aкадемия - София, в ателието на проф. Любомир Далчев, със специалност “Декоративно-монументална скулптура”.

През 1967 г. става  член на секция "Скулптура" при СБХ  гр. София.

От 1963 г. до 1981 г. работи като  художник - проектант в Куклен театър гр. Добрич.

През 1964 г. основава Дружеството на художниците в гр. Добрич и е негов дългогодишен творчески секретар.

Н. Богданов е активен участник в набирането на фонда на Художествената галерия в гр. Добрич,  както и на други галерии в Добруджа. Той е един от инициаторите на общата художествена изложба “Земята и хората”, която в продължение на няколко десетилетия се откриваше в Добрич и привличаше художници от цялата страна.

През 1981 г. урежда в гр. Добрич  самостоятелна изложба - скулптура.

Участва в над 50 Национални изложби,  като през 1967 г. е отличен с Втора награда за скулптура на Обща художествена изложба гр.  София. През 1973 г. получава наградата на в-к  "Добруджанска трибуна" в ОХИ "Земята и хората" гр. Добрич,  а през 1983 г. - Втора награда за  скулптура в ОХИ  "Човекът и трудът" гр. Габрово. Негови произведения има в Националната галерия, Софийска градска галерия, в галериите в Русе, Силистра, Разград, Балчик, Каварна, Шабла и др.

Неговите монументални творби, мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични пана и скулптурни композиции оформят облика на Добрич и Каварна, селата Крушари и Кайнарджа,  екстериорите и интериорите на обществени сгради и училища в Добруджа. Автор е на паметника на Деспот Добротица в Каварна/1977/, На загиналите български воини 1944-1945 гв с. Крушари/1988/, на релефа На Н.В. Борис ІІІв Добрич/1992/, на бюст-паметника на Васил Левскив Добрич/1998/ и др.

Като дългогодишен художник в Куклен театър гр. Добрич Н. Богданов проектира и изпълнява на театрална сцена над 70 куклени пиеси. Активно участва и в проектирането и откриването на сградата на кукления театър в града и дарява стенописа във фоаето по случай първата асамблея “Знаме на мира” през 1979 година. Като куклен сценограф работи и в градовете Ямбол, Пазарджик,   Габрово, Русе, Нитра  /Словакия/ и други.

През средата на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век, по предложение на Съюза на Българските художници и Община гр. Добрич, последователно е награждаван с ордени “Св.Св. Кирил и Методий” - III, II и I степени за неговата творческа и обществена дейност в областта на културата.

През есента на 2002 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на гр. Добрич. През лятото на 2006 г. е завършен паметникът на Адмирал Ф. Ушаков на нос Калиакра, за който е награден от Руската федерация с орден на името на “Ломоносов”.

През пролетта на 2007 г. в гр. Добрич е открит паметник на “Св.Св. Кирил и Методий” - монументална творба, която Никола Богданов дарява на своите съграждани.

За творчеството на Никола Богданов

В списание „Изкуство” от 1979 г. в статия за изложбата на северобългарските художници в гр. Русе, Евгения Бозаджиева пише: „Цялостно емоционално-пластично присъствие, наситено с човешка топлина, излъчват скулптурните глави на Никола Богданов.”

През 1983 г. по повод  изложбата, по случай 50-тата годишнина на Никола Богданов, изкуствоведът Димитър Г. Димитров пише:

... „Дълбокият идеен замисъл и максималното му професионално осъществяване във всяка творба са придружени от подчертаната грижа на скулптора да доближи своето трудно и сложно изкуство до широката публика. Той е сред творците, които са най-близко до народа, без да принизява полета на своето въображение, без да угажда на ниските вкусове. Неговите произведения имат ясна и четлива форма, привличат зрителя за откровен диалог и свидетелстват за творческата зрялост на художника. Като се върнем още веднъж към обществените му изяви и към активното му участие в цялостния културен живот, ще обобщим, че Никола Богданов е разностранен и ярък талант, който ще продължи да разгръща творческите си сили и да ни радва с нови творби.”

По същия повод Пламена Димитрова – Рачева, изкуствовед пише: ...”Творбите на художника са свързани с преживяното настояще и с миналото ни. Чувството за време е много важно за Никала Богданов, защото му дава възможност да усети пулса на деня, да отдели основното в него, да съедини миналото с настоящето, за да предскаже бъдещето.”

През 2007 година на откриването на изложбата на скулптора по случай 75-тата годишнина, Пламена Димитрова казва:

... „Виждаме как произведенията, които е сътворил – монументални и мемориални паметници, релефи, стенописи, мозайки, керамични и декоративно-скулптурни композиции, портрети и малки пластики са станали част от облика на Добрич, Каварна, Калиакра, Крушари, Кайнарджа, от екстериорите и интериорите на обществени сгради - училища, театри, болници, читалища в Добруджа. Тези стотици произведения създадени всяко за своето място, всяко с идеята, да откликне на духовните нужди на хората имат специална мисия във времето – да принесат националните, човешките и вечните ценности в съзнанието на сменящите се поколения. Когато художникът ги създавал, във визията им той е влагал и посланията. Правил го е винаги с чувство за отговорност и за да утвърди достойната роля която изкуството може да носи в живота на обществото и държавата. И днес, когато се заговори за Никола Богданов повечето от хората виждат в негово лице творeца-общественик отдал се всецяло в служба на хората за разцвета на изкуство и култура в Добрич.”... И по-нататък:

....” Богданов е сред ония български художници, които проявяват дълбоко усещане към националното и го предлагат в чист вид  в посока на задълбочаване на съдържанието, в проникновеното тълкуване на дадена тема. Това е особено важно, за да се разбере експресията на пластичната форма, достигнала до структурна конструктивност, до пластично образната роботиката и кубистичното третиране. Провокативен и в същото време естетически мотивиран като възглед, неговия естетичен подход в моделирането на формите и образите внушава дехуманизирането и алиенацията на човешките отношения....

..... Никола Богданов създава в цялостното си творчество много значими и пластично и идейно богати произведения в различни жанрове на скулптурата - малка пластика, мемориални паметници, бюстове, релефи и малка и декоративна пластика. Богатството на съдържанието им е в темите, аналогии и в метафорично-знаковото им въздействие, което ги превръща в своеобразни символи - носители на значими национално-исторически и социални идеи. Богатство на впечатлението, на усещането и емоцията от пластичната форма, съдържат произведенията му. Творбите свързани с миналото и настоящето носят вярното му чувство за духа на времето, за пулса на деня, в който освен минало и настояще има и бъдеще. А главното е това, че в застиналата пластична форма изкуството на Никола Богданов изразява времето ни, но в движение, а движението е живот.”