"Време за песен" е
новата книга на добричката поетеса и журналистка Петранка Божкова.
Поетичната й книга излезе от
печат точно в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество
Христово.
Дали щедростта на Дядо Коледа
или някой бе предрекъл този Новогодишен подарък да и бъде доставен под
Коледната елха може само да гадаем. Но, книгата вече си е факт. А когато
стрелките на часовника преминат 12-тия час Петранка Божкова ще сподели с
приятели тук-там, както му е ред ... своите стихове от "Време
за песен", сподели засега тя. А ние нейните верни читатели и приятели оставяме
в очакване на дата за официалната премиера.
За читателите на „Подиум” авторът
споделя част от цикъла "...Но още тичам".
...НО ОЩЕ ТИЧАМ
Усещам как светът ми се
изплъзва.
В ръцете ми – следа от морски
пясък.
Животът е неразгадаем пъзел.
С годините така и не
пораснах.
Страхувам се от тъмното.
Признавам -
понякога не ми достига
смелост
да си простя сама. Но
продължавам
да търся светлината във
тунела.
ххх
На Яна
Повярвай ми – животът е
прекрасен,
дори когато някой ни предава!
След сто години раните
зарастват,
макар че белезите си остават.
Нормално е човек да се
страхува.
Родени сме, за да си носим
кръста.
От мен да знаеш – винаги си
струва
да се повдигнем мъничко на
пръсти!
ххх
На Свилен
Безброй писма – наум ти ги
изпращам.
Насън те чакам. Ала ти ми
бягаш.
Небето се разсърди. Стана
страшно
и прати дъжд вместо писмо на
прага.
Невиждан дъжд! Прилича на
прощаване.
Потъва в страх и самота
паважът.
Аз остарях. Баща ти побелява.
Като се видим т а м, ще ти
разкажа.
ххх
Мечтая да съм птица, за да
мога
над дребните си грижи да
прелитам.
По-близо до небето. И до
Бога…
Дано да чуе моята молитва:
когато самотата ме настигне,
когато се огъна – да ме
стресне.
Ако накриво стъпя – да ме
вдигне.
Ако заплача – да ми прати
песен!