Днес, 22 април /вторник/ 2014 г. в камерна зала можете да гледате моноспектакъла на Николай Урумов - "ЛАЛУГЕР". Режисьор е: Юрий Дачев.
За информация и билети: Билетен център на ТПЦ "Йордан Йовков" - Добрич и на тел: 058/605 573 и 058/ 605.
„Лалугер” е сбогуване с едно отминало време, в което все още живеят хора. Сбогуване с едно избледняващо пространство, на което му изтича времето.
Главният герой в „Лалугер” живее в това отминало време и в това избледняващо пространство. Той е един от онези хора, които сами дойдоха да ни помогнат, когато закъсахме последният път с колата. Той е такъв човек, когото ние иначе няма да забележим. Защото той е достатъчно плах и свенлив, за да не ни безпокои. И така деликатно да ни осигури нужното ни алиби, за да можем спокойно и с чиста съвест да не го забелязваме.Защото неосъзнато се страхуваме от някогашния себе си – добър и наивен – който откриваме в него. Защото вече не вярваме , че можем да се намерим в когото и да е. Така ни е удобно – да сме безвъзвратно изгубени. Да сме напълно забравили кои сме, откъде сме тръгнали и накъде сме се били запътили.И за такава забрава лекарство няма открито, притеснява се главният герой. И се притеснява за нас, и мисли за нас. Защото той ни е видял и разпознал, докато ние самите не можем да се видим и разпознаем ; той ни е разбрал, въпреки, че ние самите себе си не можем да разберем; той ни е защитил и оправдал, макар че ние самите на себе си трудно прощаваме.
Образите, които изпълват сърцето му, които изникват пред очите му , които той оживотворява в своя причудлив и забавен свят с любовта на добър вълшебник- тези образи са неговото богатство. И това богатство – изпъстрено със смях и наивност – бликва от сърцето му и ни облива като чистите води на планински ручей. За да се събудим и усмихнем, доволни, че сме се намерили.
„ Иди и разбери каква е тая работа.”
Постановката е с номинация за " АСКЕЕР" за драматургия, и три първи международни награди за актьорско майсторство. Представлението е гостувало в Берлин, Виена, Брюксел и много други европейски градове.
„Лалугер” е сбогуване с едно отминало време, в което все още живеят хора. Сбогуване с едно избледняващо пространство, на което му изтича времето.
Главният герой в „Лалугер” живее в това отминало време и в това избледняващо пространство. Той е един от онези хора, които сами дойдоха да ни помогнат, когато закъсахме последният път с колата. Той е такъв човек, когото ние иначе няма да забележим. Защото той е достатъчно плах и свенлив, за да не ни безпокои. И така деликатно да ни осигури нужното ни алиби, за да можем спокойно и с чиста съвест да не го забелязваме.Защото неосъзнато се страхуваме от някогашния себе си – добър и наивен – който откриваме в него. Защото вече не вярваме , че можем да се намерим в когото и да е. Така ни е удобно – да сме безвъзвратно изгубени. Да сме напълно забравили кои сме, откъде сме тръгнали и накъде сме се били запътили.И за такава забрава лекарство няма открито, притеснява се главният герой. И се притеснява за нас, и мисли за нас. Защото той ни е видял и разпознал, докато ние самите не можем да се видим и разпознаем ; той ни е разбрал, въпреки, че ние самите себе си не можем да разберем; той ни е защитил и оправдал, макар че ние самите на себе си трудно прощаваме.
Образите, които изпълват сърцето му, които изникват пред очите му , които той оживотворява в своя причудлив и забавен свят с любовта на добър вълшебник- тези образи са неговото богатство. И това богатство – изпъстрено със смях и наивност – бликва от сърцето му и ни облива като чистите води на планински ручей. За да се събудим и усмихнем, доволни, че сме се намерили.
„ Иди и разбери каква е тая работа.”
Постановката е с номинация за " АСКЕЕР" за драматургия, и три първи международни награди за актьорско майсторство. Представлението е гостувало в Берлин, Виена, Брюксел и много други европейски градове.