 |
| Представянето в Добрич Сн. А. Радилов |
Премиера на новата стихосбирка на Таньо Клисуров „Седмото небе” се проведе тази вечер в Регионална библиотека „Дора Габе” в Добрич.
Книгата е събрала 63-те лирични къса от няколкото условни цикъла под заглавия „Седмото небе”, „Възпоминания от Троя”, „След полунощ”, „Явориада” и „Женски род”. Тя излиза в престижната поредица „Българска сбирка” на издателство „Литературен форум”.Сборникът представиха пред ценителите на изящното слово редакторът Марин Георгиев и литературни изследователи Сашо Серафимор и Драгомил Геортиев.
Таньо Клисуров призна пред добричката публика, че почти през целия си творчески път се е водил от критериите на поета Иван Мирчев за оценка на поезията: новота, яснота и вълнение, като към тях е прибавил социалността.
Стихотворенията са истина - човешка, чиста и болезнена, "Но тази болка те лекува някак" ("Урокът"). Има въпроси и прозрения за автора и за читателите: "аз трябва за България своя отговор да дам" ("След полунощ"), "защо живях, защо изпитвах страст, защо се борих и защо умирам?" ("Възможен монолог на Яворов в Анхиало").
Толкова бързо Таньо Клисуров те сваля от висините на очакваните илюзии, че те зашеметяват неговите тревоги. Като Йовковия герой подир бялата лястовица и той изплаква душата си: "Колко малко надежда за толкова много нещастни!" (Знам, че стократно повече...) В едни времена, уж на промени към по-добро, на площадите в София горят книги. Дошли са времена на робство, в които самите ние сме си поробители.
Таньо Клисуров е автор на десет стихосбирки, някои от които отличавани с национални награди. Последната му книга е стихосбирката „Седмото небе“ (2011). Член е на Съюза на българските писатели от 1980 г. Работил е като строител, журналист, възпитател в училище, учител, главен редактор на алманах „Хоризонт“ (Стара Загора), драматург на старозагорския театър „Гео Милев“. Негови стихове са превеждани на няколко езика.
Почетен гражданин на Стара Загора.
СЕДМОТО НЕБЕ
Художникът, сега с цветя отрупан,
качил се е на седмото небе.
Защото вижда се дори без лупа
върху платната в този хубав час,
че има го това, което бе,
което преживя, което срещна -
без грим и маска , както е при нас:
еднакво праведно, еднакво грешно.
Художникът обаче бавно слиза
като по стълба в делничните дни.
Той знае: официалната си риза
ще трябва с тениската да смени,
да грабне четката в ателието
и да се труди всекидневно, сам.
Макар и седмо да си е небето,
не може дълго да остане там.
Че творчеството долу се съзижда -
на делника пред искрения съд…
А с небесата чаканото свиждане -
ако заслужиш – идва някой път.